Живели някога мъж и жена. Те били много бедни. Жената си имала една единствена пола, която била прокъсана от носене. По цели дни тя само това правела - слагала кръпки на полата. Те били вече толкова много, че полата вече не се виждала.
Ето че веднъж мъжът си дошъл и сварил жена си да плаче:
- Гледай, пак имам дупка на полата. Даже нямам с какво да я закърпя.
На следващия ден с всичките си заработени пари мъжът купил на жена си нова пола.
Занесъл я в къщи и казал:
- Може да сме без вечеря, но ти нося нова пола.
Жената много се зарадвала.
Мъжът легнал да спи, а тя се захванала за работа.
Събудил се мъжът, и какво да види - жената била нарязала новата пола на парчета, а върху старата пола закърпила кръпки от новата. Ахнал той, а жена му казала:
- Благодаря ти , мъжо! Успях да закърпя всички дупки. Че даже ми останаха парчета за цяла година напред.
Италианска народна приказка /Новата пола./.
Ето че веднъж мъжът си дошъл и сварил жена си да плаче:
- Гледай, пак имам дупка на полата. Даже нямам с какво да я закърпя.
На следващия ден с всичките си заработени пари мъжът купил на жена си нова пола.
Занесъл я в къщи и казал:
- Може да сме без вечеря, но ти нося нова пола.
Жената много се зарадвала.
Мъжът легнал да спи, а тя се захванала за работа.
Събудил се мъжът, и какво да види - жената била нарязала новата пола на парчета, а върху старата пола закърпила кръпки от новата. Ахнал той, а жена му казала:
- Благодаря ти , мъжо! Успях да закърпя всички дупки. Че даже ми останаха парчета за цяла година напред.
Италианска народна приказка /Новата пола./.
