Когато заговорим за дисциплина на църквата, обикновено си мислим, че тя
винаги се практикува, но в действителност не съм сигурен колко човека знаят
какво казва Библията по този въпрос. А по-начетените сигурно биха могли да
изрецитират всички пасажи от Библията за дисциплината наизуст, но на
практика те стоят далече от задължението да дисциплинират. Нека кажем първо, че дисциплината в църквата никога не трябва да е
отмъщение. В Библията се говори, че хората ще стават все по-грешни и по-
грешни и това се отнася както за света, така и за църквата. Каква е
причината за това? Обяснението е просто.
За света: Светът няма никакви морални или каквито и да е спирачки,
така че той се чувства свободен да съгрешава.
За църквата: В църквата липсва църковна дисциплина и затова там може
да видите всички грехове, облечени в религиозни одежди.
Една от причините, поради които църквата не дисциплинира греха днес, е
понеже тя не може да види, че има грях, който я разяжда. А ако го види все
пак, тя решава да предаде това в Божиите ръце, нещо, което Бог никога не ни
е заповядвал.
Левит 19:17:
“Да не намразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело
ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.”
Четейки този стих и сравнявайки църквата днес, без каквото и да е
угризение на съвестта мога да кажа, че хората от църквата се мразят и се
товарят с грехове, понеже не искат да се изобличават. Религиозните учители
добре са излъгали църквата, че ако видиш брат си да тъне в грях, трябва да се
молиш за него, понеже това ще помогне много повече, отколкото три часа
плътски опити да го убедиш, че е съгрешил.
Никъде в Библията няма да откриете послание на Бога, което гласи, че
трябва само да се молим за съгрешилия. Колко от вас знаят, че поради един
човек, който живее в грях, цялата църква може да страда? Църквата нито го
знае, нито го вярва. Църквата винаги сочи как Бог е пожалил цял кораб с
хора заради Павел, но тя рядко проповядва как Израел не можеше да победи
заради греха на Ахан – Исус Навиев 7 глава.
В този случай вие ще видите, че Бог не каза, че един човек е съгрешил пред
Него, а че Израел е съгрешил. Ахан беше причина за смъртта на много хора,
които умраяха при опита си да превземат Гай. Ако един от войниците беше
вашият съпруг, брат, син или близък роднина, вие щяхте да разберете по-
добре какво се опитвам да кажа. Тези хора умряха, понеже някой беше решил,
че тайно ще вземе нещо, което Бог беше забранил.
И сега, Божият народ стои пред Божиите обещания и се чуди какъв е
проблемът. И какъв беше проблемът?
Имаше грях и затова Бог не искаше да помага на Израел. За да получи
отново Божието благоволение, Израел трябваше да убие виновния. Днес ние
не трябва да убиваме никого, но ако някой не го е грижа какво Бог казва, и
прави каквото си иска, ние не трябва да изпадаме в сълзливо
сантименталничене, а трябва да покажем на този човек, че ще го последва
сериозна дисциплина, ако той не се покае. Но както казахме вече, нали
пасторът коли и пасторът беси в църквата, затова, ако хората все пак дръзнат
да вземат някаква мярка относно погрешното отношение на някой, те отиват
пред пастора и наковладяват сгрешилия. Тогава пасторът добре преценява, не
като Божий мъж, разбира се, а като хитър политик, дали е изгодно да дисциплинира този човек, и ако го дисциплинира, как да го направи най-
безболезнено.
Това не е нещо, което Исус каза, но църквата го прави, както и много други
неща. Исус каза, че ако съгреши брат ни, трябва да му покажем греха като
разговаряме насаме с него, но ако не ни послуша (както обикновено става), да
вземем двама или трима, които, разбира се, виждат същото нещо и определят
такова поведение или думи за греховни, и да разговаряме с него. Ако не
послуша и тях, тогава кажи това на църквата? Не се казва, кажи това на
пастора и той да му бере гайлето. Колко от вас са ставали в събранието да
заявят, че еди кой си брат живее в грях или е съгрешил и не се е покаял?
И ако не послуша и тях, нека ти бъде като бирник и езичник.
С други думи, твоето отношение към него да не бъде като към брат, а като
към невярващ.
Е...е? Как се справя църквата с тази заръка?
Никак.
В сегашната църква, само пасторът решава, дали някой трябва да бъде
дисциплиниран и ако трябва, как. Пасторът има власт, дадена му от
традицията, да дисциплинира с каквито методи прецени, че е добре, но кой
дисциплинира пасторът, когато той съгреши? Някой ще каже, че тогава
апостолите ще се намесят, за да поставят нещата в ред. Но тези глупости ги
говорете на някои друг, тъй като повечето църкви си нямат”апостоли” или не
ги признават или не се нуждаят от тях. Аз питам, как се процедира днес,
когато пасторът съгреши? Ако той падне в сексуален грях и го надушат, най-
вероятно ще отстъпи, но аз питам, кой ще го изобличи за сребролюбие
напимер, кой ще го изправи пред църквата, за да му каже, че църковните
пари, с които разполага, не са наследство от майка му и баща му, и че той не
може да решава финансовите въпроси сам (както често става)? Кой ще му
каже, че трябва да отстъпи заради това, че лъжата за него е средство за
постигане на всички непостижими цели? Познавам пастори, за които съм
готов да се обзаложа с вас, че ако поставите надзиратели над тях, ще се
откажат от пастируването, понеже не могат да правят каквото си искат.
Когато църквата в Коринт се беше възгордяла поради това, че един от хората
беше взел бащината си жена за своя жена, Павел ги изобличи за
нечувствителността, която проявяваха. Той им каза, че са трябвали да спрат
всякакви взаимоотношения с този човек, тъй като той е извършил този грях.
Кой трябваше да го изолира от църквата? Пасторът ли? Не. Всички като един
трябваше да престанат да общуват с него.
Веднъж помолих сестра да попита пастора си какво може да се направи, ако
някои хора в църквата не харесват нещата, които той прави, и вярват, че те са
погрешни, и как може да бъде отстранен от пасторството. Неговият отговор
бил следният: Ако в църквата има 50 човека, 45 трябва да не са съгласни с
неговия начин на пастируване, и тогава той доброволно ще напусне.
Много доброволно, нали?
Другото нещо, което се случва в църквите е, че ако ти не харесваш пастора
поради неговите светски стандарти и погрешно проповядване, то тогава няма
място за теб в това събрание. Виждате ли? Отново нещата се завъртат около пастора. Ако ти вярваш, че той не е добър човек, или в най-добрия вариант не
е достатъчно зрял или надарен, ти трябва да се махнеш от църквата, а не той.
Защо?
А можем ли да допуснем, че има хора, които не ходят на събиранията на
вярващите заради пастора? Можем ли да допуснем, че има хора, които се
радват, когато пасторът го няма, понеже това е чудесна възможност да си
починат от неговото ограничено видение, което години наред се опитва да им
втълпи, че е от Бога. Можем ли да си представим, че има хора, които идват на
църква, за да се видят с братя и сестри, а не за да бъдат омайвани отново от
поредното шоу подготвено от църковните професионалисти. Например има
хора, за които най-хубавата част на едно богуслужение е краят му, понеже
краят на официалностите поставя начало на спонтанността. Ах, каква каша е
в църквата, и кой най-сетне ще я оправи!
По времето на Моисей в Числа 25 глава, след като хормоните удариха
Израел и той реши, че ще си позволи малко разврат и светски мохабети, Бог
нанесе голям съд над тях. Да, но на един човечец не му пукаше какво Бог
направи и заповяда. Докато труповете на тези, които Мойсей обеси, все още се
клатеха, един сваляч се появи, водейки “страхотно мадиамско
гадже”(съвременен превод). Той я вкара в шатъра си и започнаха луда любов.
Финеес не издържа. Стана, влезе в шатъра и направи най-правилното нещо,
кoетo един Божий мъж трябваше да направи. Той ги уби. Може ли да си
представите само. Народът на Израел страдаше и береше плодовете от своите
грехове, а един играч се появи най-нагло и влезе най-безсрамно да мърсува
пред лицето на цялата нация!
Ако това беше станало днес, нека ви кажа, какво щеше да стане.
Пасторът щеше да привика грешника и да му изнесе лекция на тема “Сексът
преди или извън брака е забранен”. Ако този човек обаче не се покае, пасторът
щеше да убеди възмутените, че трябва да имаме търпение към по-слабите и да
не съдим, понеже Бог единствено може да съди.
Разбира се, само да си дръзнал да се противопоставиш на пастора, той по-
скоро ще изключи теб, отколкото съгрешилия. Интересното е, че Финеес не
отиде да се консултира с Мойсей, нито да го моли за разрешение, а просто
отиде и уби грешника и мадиамката.
Преди време, докато все още бях пастор, се случи нещо, което причини
болка на мнозина. Нашата домашна църква беше използвана от Бога да
проповядва в съседно село и не след дълго се оформи една група от желаещи
да слушат Божието слово. Веднъж един от братята изненадващо попадна в
болницата, понеже апандеситът му се беше спукал и той се нуждаеше от
спешна операция. Този брат беше беден човек, с дете на 2 години и жена.
Той беше спешно опериран, но в нощта на операцията негов приятел минавал
покрай дома му и видял, че лампата свети, пердетата са дръпнати и жена му
лежи в леглото с друг мъж. Той разпознал мъжа и казал на своя опериран
приятел какво е видял. По онова време, аз пътувах, макар и много рядко, до
тази църква, за да я наглеждам и да проповядвам. След като чух за случилото
се, аз отидох веднага и срещнах човека, който беше спал с жената на
оперирания брат, който също бе започнал да посещава нашите събирания. Попитах го вярно ли е това, което съм чул и той призна. Тогава аз му казах, че
той е отстранен и че не желая повече да идва на нашите събирания.
Знатете ли какво се случи след това? Човекът, който пътуваше редовно до
това село, за да проповядва на тези хора ми каза, че никак не му харесало, че
съм отстранил съгрешелия, без да се допитам до него. Имаме ли нужда от
консултации, когато някой върши такива дела? Аз мисля, че водачът на
групата нямаше проблем с наложената дисциплина, а с факта, че той не беше
взел участие в решението. Чудя се понякога колко ли дълго Моисей се сърдил
на Финеес, че той на сама глава или през главата на пророка, взе копието и
боде навред?
Исус каза ”...кажи на църквата...”, а църквата значи църквата, нали, а
не пастора? Само че днес църквата - това е пасторът. По примера на
Луи ХІV който е казал:”Държавата - това съм аз”.
Традиците, които имаме, са толкова здрави, че те оковават нашия начин на
мислене и не ни позволяват да мислим по друг начин, освен по този, на който
сме научени.
Ако в наши дни се прилага дисциплина, тя ще бъде приложена в живота на
хората, които не поддържат видението на своя пастор (най-често). Аз съм
свидетел и то не в една църква, как пастори знаят, че някой живее в грях и
въпреки това, нищо не правят. Но ако грешникът си позволи да настъпе
пастора, като го компрометира, говорейки по негов адрес или вършейки
неща, които са противни на пасторската воля, тогава пасторът изважда на
показ греха на човека и го изключва от църква. Когато ние с моята съпруга
бяхме изключени от църквата, хора, които не бяха съгласни, се опълчиха
срещу пастора за лъжите, които той изговори по наш адрес, но след няколко
сериозни разговора с пастора, в които той им дал да се разбере, че може да ги
последва нашата съдба, хората бяха пречупени и бързо схванаха посланието
на главния. След срещата, на която пасторът ни обяви за изключени, хората,
които присъстваха на нея, дойдоха в дома ни и ни казаха как безсрамно е
излъгал цялата църква за причините, поради които ни изключва. Къде
мислите са сега хората, огорчени от дъртите пасторски лъжи? В света???
Нищо подобно. Те са в църквата, при своя пастор, впрегнати заедно с него да
изпълняват видението, ”дадено му от Бог”.
Първосвещенникът Илий загуби живота си, понеже нямаше разбиране за
дисциплината. Но по-сериозно от това е, че славата на Господа си замина от
Израел, понеже Илий не коригира своите синове. Вие мислите, че фалшивите
пророци, които ви заблуждават, че идва голямо съживление са прави, и не
обръщате внимание на това, че църквата тъне в грях, но казвам ви, че ако не
схванете колко много църквата се нуждае от дисциплина, вие ще останете в
религиозното блато на театъра и развлеченията.
Как църквата е стигнала до този момент на толерантност, че само да
толерира, без да дисциплинира? Причина номер едно е липса на страх от
Бога. Причина номер две е духовна слепота.
Искам да споделя мои впечетления от моите пътувания и проповядвания в
Западна, Източна Европа и Америка. Например в Австрия имаше една двойка, която живееше заедно от около 12 години без брак. Аз попитах защо не
се оженят, но обяснението беше, че момичето не иска. Когато попитах
църквата защо им позволяват да живеят в грях, те ми казха, че не е толкова
просто. Предавам ви думите на техния защитник, ”Братко, лесно е да се каже
разделете се! Но разбираш ли, че тези хора са вложили толкова много пари в
съвместното жилище и имат емоционално обвързване от дълго време, така че
не е толкова просто.” И тъй, тези млади хора бяха доволни, че ходят на църква
и изглеждаха толкова щастливи, без да подозират, че отношението на
църквата е толкова заблудително за тях. Те не знаеха, че църквата прави
голям компромис с истината, и че отношението й е погрешно.
До скоро църквата в Павликени беше посещавана периодично от момиче,
което живееше със своя приятел от дълго време и в същото време се считаше
за част от църквата. Тя беше бременна в около петия месец, когато се ожени за
мъжа, с който живееше. Църквата в Павликени знаеше и виждаше, че това
момиче е бременно, без да е женено още, но те не обръщаха внимание на
“такива глупости”. Когато попитали член от църквата как могат да позволят
това нещо, отговорът бил, че водачите са разрешили това, защото била
сгодена за мъжа, с който живее. Пак ме налегнаха дълбоки размишления: От
кога сгодените имат същия статут като на женените!? Ако сте сгоден и
искате да спите с годеницата си, но във вашата църква това не е позволено и
трябва да изчакате чак до сватбата, елате в ХЕЦ “Шалом” гр.Павликени и
вашият проблем ще изчезне. Присъединете се към тукашната църква и може
да правите всичко, което желаете. Дори ако искате да не се сгодявате, а просто
да слеете телата си с някоя красавица, заповядайте тук. Ще ви кажа обаче
какви са правилните думички и правилното поведение, ако водачите все пак
ви надушат.
Първото и най-важно нещо е да си признаете сам, преди да са ви хванали.
Ако направите това, ви гарантирам, че водачите ще потулят греха ви и никoй
нищо няма да чуе, докато не чуя аз. Ако аз чуя, става по-сложно за вас и за
водачите, понеже вие сте съгрешили, а те ви крият (кофти). Ако това се случи,
ще се наложи да излезете пред цялата църква и да признаете, че сте съгрешил,
като кажете какво точно сте направили, без подробности, разбира се. Ако сте
горди със вашия сексуален грях и ви се ще да се похвалите пред някого,
направете го, но лично. Може и цветно, с пикантни подробности. С други
думи, свободно можете да кажете какъв извънбрачен секс правят вярващите.
Ако след всичко, което сте споделили официално с църквата и неофициално
пред някого, и съвестта ви все още ви гризе, ще трябва да застанете пред
църквата и сърцераздирателно да се покаете отново. Няма проблем, ако
искате да обвините (да разделите вината с) някого, казвайки, че сте
извършили този грях, понеже ваши приятели са ви изоставили и сте се
чувствали самотен. Не сте получил вниманието и любов от църквата и така
сте се озовали в леглото на хазаина (или хазаинът се е озовал във вашето
легло). Внимавайте да не отидете твърде далеко, като кажете, че някой
вярващ е услужил с квартирата си за вашите интимни преживявания, понеже
тогава вече църквата ще се усъмни. Аз не знам защо ще се усъмни, но почти
съм сигурен, че ще се усъмни. А...а, щях да забравя, докато се покайвате, ще трябва да плачете. Как ще направите това, не знам, но ако сте могли да имате
секс извън рамките на брака и дори не сте сгоден, ще трябва да можете да
плачете пред вярващите. Не се безпокойте! Водачите няма да ви
конфронтират за нищо. Те ще ви направят от черен караконджул светъл
ангел, а този, който е разтръбил греха ви, ще изкарат предател.
Не си мислете, че това, което пиша е просто плод на моята развинтена
фантазия. Аз не съм толкова надарен. Това са неща, които наистина се
случват в Павликенската ХЕЦ църква.
Филип Петков
винаги се практикува, но в действителност не съм сигурен колко човека знаят
какво казва Библията по този въпрос. А по-начетените сигурно биха могли да
изрецитират всички пасажи от Библията за дисциплината наизуст, но на
практика те стоят далече от задължението да дисциплинират. Нека кажем първо, че дисциплината в църквата никога не трябва да е
отмъщение. В Библията се говори, че хората ще стават все по-грешни и по-
грешни и това се отнася както за света, така и за църквата. Каква е
причината за това? Обяснението е просто.
За света: Светът няма никакви морални или каквито и да е спирачки,
така че той се чувства свободен да съгрешава.
За църквата: В църквата липсва църковна дисциплина и затова там може
да видите всички грехове, облечени в религиозни одежди.
Една от причините, поради които църквата не дисциплинира греха днес, е
понеже тя не може да види, че има грях, който я разяжда. А ако го види все
пак, тя решава да предаде това в Божиите ръце, нещо, което Бог никога не ни
е заповядвал.
Левит 19:17:
“Да не намразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело
ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.”
Четейки този стих и сравнявайки църквата днес, без каквото и да е
угризение на съвестта мога да кажа, че хората от църквата се мразят и се
товарят с грехове, понеже не искат да се изобличават. Религиозните учители
добре са излъгали църквата, че ако видиш брат си да тъне в грях, трябва да се
молиш за него, понеже това ще помогне много повече, отколкото три часа
плътски опити да го убедиш, че е съгрешил.
Никъде в Библията няма да откриете послание на Бога, което гласи, че
трябва само да се молим за съгрешилия. Колко от вас знаят, че поради един
човек, който живее в грях, цялата църква може да страда? Църквата нито го
знае, нито го вярва. Църквата винаги сочи как Бог е пожалил цял кораб с
хора заради Павел, но тя рядко проповядва как Израел не можеше да победи
заради греха на Ахан – Исус Навиев 7 глава.
В този случай вие ще видите, че Бог не каза, че един човек е съгрешил пред
Него, а че Израел е съгрешил. Ахан беше причина за смъртта на много хора,
които умраяха при опита си да превземат Гай. Ако един от войниците беше
вашият съпруг, брат, син или близък роднина, вие щяхте да разберете по-
добре какво се опитвам да кажа. Тези хора умряха, понеже някой беше решил,
че тайно ще вземе нещо, което Бог беше забранил.
И сега, Божият народ стои пред Божиите обещания и се чуди какъв е
проблемът. И какъв беше проблемът?
Имаше грях и затова Бог не искаше да помага на Израел. За да получи
отново Божието благоволение, Израел трябваше да убие виновния. Днес ние
не трябва да убиваме никого, но ако някой не го е грижа какво Бог казва, и
прави каквото си иска, ние не трябва да изпадаме в сълзливо
сантименталничене, а трябва да покажем на този човек, че ще го последва
сериозна дисциплина, ако той не се покае. Но както казахме вече, нали
пасторът коли и пасторът беси в църквата, затова, ако хората все пак дръзнат
да вземат някаква мярка относно погрешното отношение на някой, те отиват
пред пастора и наковладяват сгрешилия. Тогава пасторът добре преценява, не
като Божий мъж, разбира се, а като хитър политик, дали е изгодно да дисциплинира този човек, и ако го дисциплинира, как да го направи най-
безболезнено.
Това не е нещо, което Исус каза, но църквата го прави, както и много други
неща. Исус каза, че ако съгреши брат ни, трябва да му покажем греха като
разговаряме насаме с него, но ако не ни послуша (както обикновено става), да
вземем двама или трима, които, разбира се, виждат същото нещо и определят
такова поведение или думи за греховни, и да разговаряме с него. Ако не
послуша и тях, тогава кажи това на църквата? Не се казва, кажи това на
пастора и той да му бере гайлето. Колко от вас са ставали в събранието да
заявят, че еди кой си брат живее в грях или е съгрешил и не се е покаял?
И ако не послуша и тях, нека ти бъде като бирник и езичник.
С други думи, твоето отношение към него да не бъде като към брат, а като
към невярващ.
Е...е? Как се справя църквата с тази заръка?
Никак.
В сегашната църква, само пасторът решава, дали някой трябва да бъде
дисциплиниран и ако трябва, как. Пасторът има власт, дадена му от
традицията, да дисциплинира с каквито методи прецени, че е добре, но кой
дисциплинира пасторът, когато той съгреши? Някой ще каже, че тогава
апостолите ще се намесят, за да поставят нещата в ред. Но тези глупости ги
говорете на някои друг, тъй като повечето църкви си нямат”апостоли” или не
ги признават или не се нуждаят от тях. Аз питам, как се процедира днес,
когато пасторът съгреши? Ако той падне в сексуален грях и го надушат, най-
вероятно ще отстъпи, но аз питам, кой ще го изобличи за сребролюбие
напимер, кой ще го изправи пред църквата, за да му каже, че църковните
пари, с които разполага, не са наследство от майка му и баща му, и че той не
може да решава финансовите въпроси сам (както често става)? Кой ще му
каже, че трябва да отстъпи заради това, че лъжата за него е средство за
постигане на всички непостижими цели? Познавам пастори, за които съм
готов да се обзаложа с вас, че ако поставите надзиратели над тях, ще се
откажат от пастируването, понеже не могат да правят каквото си искат.
Когато църквата в Коринт се беше възгордяла поради това, че един от хората
беше взел бащината си жена за своя жена, Павел ги изобличи за
нечувствителността, която проявяваха. Той им каза, че са трябвали да спрат
всякакви взаимоотношения с този човек, тъй като той е извършил този грях.
Кой трябваше да го изолира от църквата? Пасторът ли? Не. Всички като един
трябваше да престанат да общуват с него.
Веднъж помолих сестра да попита пастора си какво може да се направи, ако
някои хора в църквата не харесват нещата, които той прави, и вярват, че те са
погрешни, и как може да бъде отстранен от пасторството. Неговият отговор
бил следният: Ако в църквата има 50 човека, 45 трябва да не са съгласни с
неговия начин на пастируване, и тогава той доброволно ще напусне.
Много доброволно, нали?
Другото нещо, което се случва в църквите е, че ако ти не харесваш пастора
поради неговите светски стандарти и погрешно проповядване, то тогава няма
място за теб в това събрание. Виждате ли? Отново нещата се завъртат около пастора. Ако ти вярваш, че той не е добър човек, или в най-добрия вариант не
е достатъчно зрял или надарен, ти трябва да се махнеш от църквата, а не той.
Защо?
А можем ли да допуснем, че има хора, които не ходят на събиранията на
вярващите заради пастора? Можем ли да допуснем, че има хора, които се
радват, когато пасторът го няма, понеже това е чудесна възможност да си
починат от неговото ограничено видение, което години наред се опитва да им
втълпи, че е от Бога. Можем ли да си представим, че има хора, които идват на
църква, за да се видят с братя и сестри, а не за да бъдат омайвани отново от
поредното шоу подготвено от църковните професионалисти. Например има
хора, за които най-хубавата част на едно богуслужение е краят му, понеже
краят на официалностите поставя начало на спонтанността. Ах, каква каша е
в църквата, и кой най-сетне ще я оправи!
По времето на Моисей в Числа 25 глава, след като хормоните удариха
Израел и той реши, че ще си позволи малко разврат и светски мохабети, Бог
нанесе голям съд над тях. Да, но на един човечец не му пукаше какво Бог
направи и заповяда. Докато труповете на тези, които Мойсей обеси, все още се
клатеха, един сваляч се появи, водейки “страхотно мадиамско
гадже”(съвременен превод). Той я вкара в шатъра си и започнаха луда любов.
Финеес не издържа. Стана, влезе в шатъра и направи най-правилното нещо,
кoетo един Божий мъж трябваше да направи. Той ги уби. Може ли да си
представите само. Народът на Израел страдаше и береше плодовете от своите
грехове, а един играч се появи най-нагло и влезе най-безсрамно да мърсува
пред лицето на цялата нация!
Ако това беше станало днес, нека ви кажа, какво щеше да стане.
Пасторът щеше да привика грешника и да му изнесе лекция на тема “Сексът
преди или извън брака е забранен”. Ако този човек обаче не се покае, пасторът
щеше да убеди възмутените, че трябва да имаме търпение към по-слабите и да
не съдим, понеже Бог единствено може да съди.
Разбира се, само да си дръзнал да се противопоставиш на пастора, той по-
скоро ще изключи теб, отколкото съгрешилия. Интересното е, че Финеес не
отиде да се консултира с Мойсей, нито да го моли за разрешение, а просто
отиде и уби грешника и мадиамката.
Преди време, докато все още бях пастор, се случи нещо, което причини
болка на мнозина. Нашата домашна църква беше използвана от Бога да
проповядва в съседно село и не след дълго се оформи една група от желаещи
да слушат Божието слово. Веднъж един от братята изненадващо попадна в
болницата, понеже апандеситът му се беше спукал и той се нуждаеше от
спешна операция. Този брат беше беден човек, с дете на 2 години и жена.
Той беше спешно опериран, но в нощта на операцията негов приятел минавал
покрай дома му и видял, че лампата свети, пердетата са дръпнати и жена му
лежи в леглото с друг мъж. Той разпознал мъжа и казал на своя опериран
приятел какво е видял. По онова време, аз пътувах, макар и много рядко, до
тази църква, за да я наглеждам и да проповядвам. След като чух за случилото
се, аз отидох веднага и срещнах човека, който беше спал с жената на
оперирания брат, който също бе започнал да посещава нашите събирания. Попитах го вярно ли е това, което съм чул и той призна. Тогава аз му казах, че
той е отстранен и че не желая повече да идва на нашите събирания.
Знатете ли какво се случи след това? Човекът, който пътуваше редовно до
това село, за да проповядва на тези хора ми каза, че никак не му харесало, че
съм отстранил съгрешелия, без да се допитам до него. Имаме ли нужда от
консултации, когато някой върши такива дела? Аз мисля, че водачът на
групата нямаше проблем с наложената дисциплина, а с факта, че той не беше
взел участие в решението. Чудя се понякога колко ли дълго Моисей се сърдил
на Финеес, че той на сама глава или през главата на пророка, взе копието и
боде навред?
Исус каза ”...кажи на църквата...”, а църквата значи църквата, нали, а
не пастора? Само че днес църквата - това е пасторът. По примера на
Луи ХІV който е казал:”Държавата - това съм аз”.
Традиците, които имаме, са толкова здрави, че те оковават нашия начин на
мислене и не ни позволяват да мислим по друг начин, освен по този, на който
сме научени.
Ако в наши дни се прилага дисциплина, тя ще бъде приложена в живота на
хората, които не поддържат видението на своя пастор (най-често). Аз съм
свидетел и то не в една църква, как пастори знаят, че някой живее в грях и
въпреки това, нищо не правят. Но ако грешникът си позволи да настъпе
пастора, като го компрометира, говорейки по негов адрес или вършейки
неща, които са противни на пасторската воля, тогава пасторът изважда на
показ греха на човека и го изключва от църква. Когато ние с моята съпруга
бяхме изключени от църквата, хора, които не бяха съгласни, се опълчиха
срещу пастора за лъжите, които той изговори по наш адрес, но след няколко
сериозни разговора с пастора, в които той им дал да се разбере, че може да ги
последва нашата съдба, хората бяха пречупени и бързо схванаха посланието
на главния. След срещата, на която пасторът ни обяви за изключени, хората,
които присъстваха на нея, дойдоха в дома ни и ни казаха как безсрамно е
излъгал цялата църква за причините, поради които ни изключва. Къде
мислите са сега хората, огорчени от дъртите пасторски лъжи? В света???
Нищо подобно. Те са в църквата, при своя пастор, впрегнати заедно с него да
изпълняват видението, ”дадено му от Бог”.
Първосвещенникът Илий загуби живота си, понеже нямаше разбиране за
дисциплината. Но по-сериозно от това е, че славата на Господа си замина от
Израел, понеже Илий не коригира своите синове. Вие мислите, че фалшивите
пророци, които ви заблуждават, че идва голямо съживление са прави, и не
обръщате внимание на това, че църквата тъне в грях, но казвам ви, че ако не
схванете колко много църквата се нуждае от дисциплина, вие ще останете в
религиозното блато на театъра и развлеченията.
Как църквата е стигнала до този момент на толерантност, че само да
толерира, без да дисциплинира? Причина номер едно е липса на страх от
Бога. Причина номер две е духовна слепота.
Искам да споделя мои впечетления от моите пътувания и проповядвания в
Западна, Източна Европа и Америка. Например в Австрия имаше една двойка, която живееше заедно от около 12 години без брак. Аз попитах защо не
се оженят, но обяснението беше, че момичето не иска. Когато попитах
църквата защо им позволяват да живеят в грях, те ми казха, че не е толкова
просто. Предавам ви думите на техния защитник, ”Братко, лесно е да се каже
разделете се! Но разбираш ли, че тези хора са вложили толкова много пари в
съвместното жилище и имат емоционално обвързване от дълго време, така че
не е толкова просто.” И тъй, тези млади хора бяха доволни, че ходят на църква
и изглеждаха толкова щастливи, без да подозират, че отношението на
църквата е толкова заблудително за тях. Те не знаеха, че църквата прави
голям компромис с истината, и че отношението й е погрешно.
До скоро църквата в Павликени беше посещавана периодично от момиче,
което живееше със своя приятел от дълго време и в същото време се считаше
за част от църквата. Тя беше бременна в около петия месец, когато се ожени за
мъжа, с който живееше. Църквата в Павликени знаеше и виждаше, че това
момиче е бременно, без да е женено още, но те не обръщаха внимание на
“такива глупости”. Когато попитали член от църквата как могат да позволят
това нещо, отговорът бил, че водачите са разрешили това, защото била
сгодена за мъжа, с който живее. Пак ме налегнаха дълбоки размишления: От
кога сгодените имат същия статут като на женените!? Ако сте сгоден и
искате да спите с годеницата си, но във вашата църква това не е позволено и
трябва да изчакате чак до сватбата, елате в ХЕЦ “Шалом” гр.Павликени и
вашият проблем ще изчезне. Присъединете се към тукашната църква и може
да правите всичко, което желаете. Дори ако искате да не се сгодявате, а просто
да слеете телата си с някоя красавица, заповядайте тук. Ще ви кажа обаче
какви са правилните думички и правилното поведение, ако водачите все пак
ви надушат.
Първото и най-важно нещо е да си признаете сам, преди да са ви хванали.
Ако направите това, ви гарантирам, че водачите ще потулят греха ви и никoй
нищо няма да чуе, докато не чуя аз. Ако аз чуя, става по-сложно за вас и за
водачите, понеже вие сте съгрешили, а те ви крият (кофти). Ако това се случи,
ще се наложи да излезете пред цялата църква и да признаете, че сте съгрешил,
като кажете какво точно сте направили, без подробности, разбира се. Ако сте
горди със вашия сексуален грях и ви се ще да се похвалите пред някого,
направете го, но лично. Може и цветно, с пикантни подробности. С други
думи, свободно можете да кажете какъв извънбрачен секс правят вярващите.
Ако след всичко, което сте споделили официално с църквата и неофициално
пред някого, и съвестта ви все още ви гризе, ще трябва да застанете пред
църквата и сърцераздирателно да се покаете отново. Няма проблем, ако
искате да обвините (да разделите вината с) някого, казвайки, че сте
извършили този грях, понеже ваши приятели са ви изоставили и сте се
чувствали самотен. Не сте получил вниманието и любов от църквата и така
сте се озовали в леглото на хазаина (или хазаинът се е озовал във вашето
легло). Внимавайте да не отидете твърде далеко, като кажете, че някой
вярващ е услужил с квартирата си за вашите интимни преживявания, понеже
тогава вече църквата ще се усъмни. Аз не знам защо ще се усъмни, но почти
съм сигурен, че ще се усъмни. А...а, щях да забравя, докато се покайвате, ще трябва да плачете. Как ще направите това, не знам, но ако сте могли да имате
секс извън рамките на брака и дори не сте сгоден, ще трябва да можете да
плачете пред вярващите. Не се безпокойте! Водачите няма да ви
конфронтират за нищо. Те ще ви направят от черен караконджул светъл
ангел, а този, който е разтръбил греха ви, ще изкарат предател.
Не си мислете, че това, което пиша е просто плод на моята развинтена
фантазия. Аз не съм толкова надарен. Това са неща, които наистина се
случват в Павликенската ХЕЦ църква.
Филип Петков
