Нека да поразсъждаваме малко за американската толерантност.
Как се е създала Америка?
Хора от различни краища на света са дошли на този континент, търсейки
религиозни свободи и по ред други причини. Всички народи са дошли,
носейки своята култура и обичаи със себе си, своята кухня и своя мироглед,
своята религия или атеизъм.
Представяте ли си, ако китайците смятаха индийците за луди, понеже си
ядат ориза с пръсти, а не с клечки като тях. Ако китайците си правеха шеги с
индийците, сигурно щеше да възникне индо-китайски конфликт.
Англичаните не трябваше да се сърдят на мюсюлманите за това, че се женят с
различни обичаи, нито пък индийците трябваше да се сърдят на англичаните
за начина, по който се обличат. Вижте, това бяха много различни народи. И
какъв е начинът толкова различни хора да живеят на едно и също място, без
да се карат и бият? Чрез отдаване правото на всеки да върши това, което си
иска, стига да не пречи на другите. С други думи, бивайки толерантни към
всички във всяко отношение, докато това не пречи на другите.
Многото раси и етноси събрани на едно място и толерантността, която им е
позволила да живеят заедно, са създали един народ и една нова култура,
основана на взаимната търпимост. И така се оформя една нова култура, която
е смесица от много различни култури.
Статуятя на свободата не напразно е в САЩ. Колкото и да не е за вярване,
тази мъртва статуя има жив дух, който може да откриете във всички сфери на
американския живот и естествено в църквата.
Да, в светския живот тази толерантност е необходима, но както казахме
преди малко, тя се е превърнала в неделима и главна част от културата на
американеца, независимо от какъв етнически произход е той. Мислите ли, че
църквата сред даден народ (независимо кой) не е оцветена от цветовете на
неговата култура? Почти всяка църква, и нейните убеждения и морал,
независимо в коя държава се намира, са повлияни от културата на дадения
народ. И тъй, тази толерантност, която, както казахме вече, е основна
добродетел от американската култура, навлиза в църквата с маската на
християнска добродетел. Тъй като Америка е страната, изпратила най-много
мисионери, светът е най-силно изложен на влиянието на амириканската
теология. Но да бъдем внимателни и да знаем, че и Западна Европа не
отстъпва по толерантност на Америка. Американският тип християнство е най-удобния вид, защото е толерантно.
А толерантното християнство със сигурност не е християнство. Може би сега
изпитвате гъдел поради глупостите, които бръщолевя, но ако вие вдите това,
което аз съм виждал, може би ще разберете за какво ви говоря.
Днес църквата е толерантна към всичко и всеки, освен към
нетолерантните.
Тук искам да поясня нещо. Хората, чийто живот считам за пример, са
предимно американци. Но те са от тези, които разграничават себе си от
светските стремежи и цели на американското християнство. Те са
нетолерантни американци, изморени от църковните програми и клубното
християнство.
И тъй, църквата днес е решила, че ще следва широкия път, който е павиран
с толерантност. Когато имаме достатъчно широк път, ние можем да ходим в
левия край, в десния край, по бялата черта в средата. Но когато пътят е тесен,
нямаме много възможности. Тогава ходим само там, където има място.
Най-разпространеното тълкувание относно широкия и тесния път от Матей 7
глава е, че широкияг път е светският път, а тесният път е Исус, но един по-
внимателен поглед показва, че такова схващане не е напълно библейско.
Обърнете внимание на контекста, в който Исус каза своето поучение за двата
пътя. В контекста не става дума за светките идеи и Божиите, а за идеите на
фалшивите пророци и на истинските. Започнете да четете от 12-ти стих и
продължете след 14-ти, и вие ще видите, че Исус нямаше предвид света, а
лъжливите пророци, които проповядват и демонстрират свобода (широкия
път, който води в погибел) и истинските пророци, които поучават и
демонстрират ограничения (тесния) път. И този път води към живот. Най-
тъжното нещо относно тесния път е, че малцина са, които го
намират.
Филип Петков-,,Двата Пътя''
Как се е създала Америка?
Хора от различни краища на света са дошли на този континент, търсейки
религиозни свободи и по ред други причини. Всички народи са дошли,
носейки своята култура и обичаи със себе си, своята кухня и своя мироглед,
своята религия или атеизъм.
Представяте ли си, ако китайците смятаха индийците за луди, понеже си
ядат ориза с пръсти, а не с клечки като тях. Ако китайците си правеха шеги с
индийците, сигурно щеше да възникне индо-китайски конфликт.
Англичаните не трябваше да се сърдят на мюсюлманите за това, че се женят с
различни обичаи, нито пък индийците трябваше да се сърдят на англичаните
за начина, по който се обличат. Вижте, това бяха много различни народи. И
какъв е начинът толкова различни хора да живеят на едно и също място, без
да се карат и бият? Чрез отдаване правото на всеки да върши това, което си
иска, стига да не пречи на другите. С други думи, бивайки толерантни към
всички във всяко отношение, докато това не пречи на другите.
Многото раси и етноси събрани на едно място и толерантността, която им е
позволила да живеят заедно, са създали един народ и една нова култура,
основана на взаимната търпимост. И така се оформя една нова култура, която
е смесица от много различни култури.
Статуятя на свободата не напразно е в САЩ. Колкото и да не е за вярване,
тази мъртва статуя има жив дух, който може да откриете във всички сфери на
американския живот и естествено в църквата.
Да, в светския живот тази толерантност е необходима, но както казахме
преди малко, тя се е превърнала в неделима и главна част от културата на
американеца, независимо от какъв етнически произход е той. Мислите ли, че
църквата сред даден народ (независимо кой) не е оцветена от цветовете на
неговата култура? Почти всяка църква, и нейните убеждения и морал,
независимо в коя държава се намира, са повлияни от културата на дадения
народ. И тъй, тази толерантност, която, както казахме вече, е основна
добродетел от американската култура, навлиза в църквата с маската на
християнска добродетел. Тъй като Америка е страната, изпратила най-много
мисионери, светът е най-силно изложен на влиянието на амириканската
теология. Но да бъдем внимателни и да знаем, че и Западна Европа не
отстъпва по толерантност на Америка. Американският тип християнство е най-удобния вид, защото е толерантно.
А толерантното християнство със сигурност не е християнство. Може би сега
изпитвате гъдел поради глупостите, които бръщолевя, но ако вие вдите това,
което аз съм виждал, може би ще разберете за какво ви говоря.
Днес църквата е толерантна към всичко и всеки, освен към
нетолерантните.
Тук искам да поясня нещо. Хората, чийто живот считам за пример, са
предимно американци. Но те са от тези, които разграничават себе си от
светските стремежи и цели на американското християнство. Те са
нетолерантни американци, изморени от църковните програми и клубното
християнство.
И тъй, църквата днес е решила, че ще следва широкия път, който е павиран
с толерантност. Когато имаме достатъчно широк път, ние можем да ходим в
левия край, в десния край, по бялата черта в средата. Но когато пътят е тесен,
нямаме много възможности. Тогава ходим само там, където има място.
Най-разпространеното тълкувание относно широкия и тесния път от Матей 7
глава е, че широкияг път е светският път, а тесният път е Исус, но един по-
внимателен поглед показва, че такова схващане не е напълно библейско.
Обърнете внимание на контекста, в който Исус каза своето поучение за двата
пътя. В контекста не става дума за светките идеи и Божиите, а за идеите на
фалшивите пророци и на истинските. Започнете да четете от 12-ти стих и
продължете след 14-ти, и вие ще видите, че Исус нямаше предвид света, а
лъжливите пророци, които проповядват и демонстрират свобода (широкия
път, който води в погибел) и истинските пророци, които поучават и
демонстрират ограничения (тесния) път. И този път води към живот. Най-
тъжното нещо относно тесния път е, че малцина са, които го
намират.
Филип Петков-,,Двата Пътя''
