Много е трудно наистина да останеш безразличен когато виждаш че нещата в Тялото Христово (Църквата) не са такива каквито Бог иска да бъдат , особено когато обичаш истински Бога и искаш да му служиш вярно с Дух и Истина. Много е трудно да си затвориш очите когато виждаш че Сатана умело започва да си прокарва път в църквата . Религията , егоцентризма и умелото изопачаване на Божието слово са станали най- мощните оръжия на дявола с които той много нежно е преспал доста голяма част от нашите братя и сестри. Но естествено че не можем за всичко да обвиняваме дявола . Много вярващи днес за съжаление
не си четат библиите задълбочено и не прекарват време с Господа. Много вярващи днес си живеят в греха и нямат намерение да се откажат от него.
Много водачи на църкви не са предали църквите на Господа а заслепени от славата и суетата са повели църквата в неправилната посока
- ,,Пътят към ада е постлан с добри намерения“- това не е цитат от библията но е до голяма степен верен в настоящата ситуация. Забравени са основни принципи които Бог ни остави в словото си. Светлината братя и сестри свети в тъмнината,
тоест ние вярващите въоражени с Божието слово и изпълнени със сила от Господа трябва да пръскаме светлина в света, там където сатана е вързал умовете на хората и ги е поробил с различни грехове и болести. Ние вярващите сме тези които трябва да събаряме крепостите и да разчупваме оковите с които дявола е поробил умовете и сърцата на човечеството. Такъв е примерът които ни показа Исус , това правеше и Той. В какво обаче се е превърнало днешното служение към Бог , какво наблюдаваме сега , какви са фактите за които почти всеки пастор (духовен водач ) не иска да говори .Неудобна тема нали. Сега мили братя и сестри моето мнение е , че църквата се е превърнала в арена на битки. Битки за власт и приемане и оценяване от другите .Защо е тази безмислена надпревара ( кои по добре проповядва , кои по добър хвалител е , кои повече се моли , кои повече дава и т.н и т.н). Ние забравихме Бога за да се състезаваме.Това ли иска Бог от нас. Себелюбието ни и гордостта ни си казват казват тежката дума. Зная че за повечето от нас тази тема е банално позната и не веднъж се дискутира тайничко между християните. Зная също че и много от нас ни е страх да говорим за това да не би да се окажем в позиция срещу лидерския екип на църквата и да не бъдем наказани за дръзкото си поведение. Мисля че е жизнено важно да започнем да излизаме от дълбоката апатия и безразличие и да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Грехът не се нарича грешка или проблем с каквото сме свикнали да го заместваме за да е по леко на съвестта ни .Грехът си е грях и той носи тежки последствия ,а в повечето случаи ако не се вземат своевременно и необходимите библейски мерки и смърт. Тук идва въпросът ние къде се намираме в цялата ситуацията. Имаме ли правилно отношение към случващото се около нас
или за пореден път се подаваме на нашето малодушие и страх от отхвърляне .(Те ще ме намразят ,няма да приемат изобличението ми и ще ме отхвърлят). Колко от нас се намират на това място. Много точно трябва да сверим часовниците си със Божието слово и да вземем правилното решение да не си затваряме очите за истината.Обикновено най логичното нещо което ни идва на ум когато сме отхвърлени е да потърсим друга църква по добра . Но какво откриваме след време ,че там нещата не са по различни. Да си затворим очите и да продължим с другите или пак да бъдем отхвърлени , одумвани та дори и мразени.Да обеден съм че до тая дилема стигат доста хора посветили живота си на Исус Христос. Хора способни да бъдат истински водачи и лидери. Защо се получава така ,коя е причината.???
Най правилно решение ако се намираме в такава ситуация е да не прекъсваме за нищо на света връзката си с Бога . Да прекарваме повече време в присъствието на Бог, като се молим Бог да изчиства сърцето ни от болката и огорчението. В такова състояние обикновено ни е много трудно да четем Библията , но там ще намерим отговорите които толкова много ни трябват.
Каква е рецептата която Бог е написал.?
-Кръстът това е отговорът.
Трябва да разберем че нещата няма да се оправят скоро .Ето една от предпоставките затова защо се получава това според мен.
Тялото
Христово е жив организъм , то не е сграда , не е кръжок , не е
магазин за човешки души. Пасторите и духовните водачи на църкви
трябва да са пример на любов , смирение и мъдрост .Трябва да са единни и всеки трябва да търси диалога и разбирателството за по добро функциониране на църквата като цяло. Има още много какво
да се желае по въпроса за отношенията между пасторите . Много жертви трябва да се направят за да може църквата да започне да функционира добре. Обикновено отговорът на пасторите е (- ние сме в различни сгради но сме на един ,,дух“) . Да обаче ако ние сме на един Дух ще се обичаме ,
ще си помагаме , ще се подкрепяме , ще се търсим , ще се справяме с проблемите заедно,
ще страдаме заедно , ще се радваме заедно ,ще се борим заедно. Ще развиваме близки братски отношения на взаимопомощ и разбирателство. Дали е така обаче . Малко са водачите които се интересуват от друга църква освен тяхната. Мили братя и сестри трябва да разберем че Бог е един , Духът е един и Църквата е една и тя принадлежи на нашият Господ и Спасител защото Той плати цената за нея . Няма доктрина на църква или видение , откровение
или каквото и да е извън тази истина което да е от Бога. Никои да не ви заблуждава. Свидетели
сме как от един стих в библията се прави деноминация на църква. За да имаме правилно разбиране за за законите , повелията а също и за характера на нашият Бог ние трябва да разглеждаме цялата Библия. За да имаме правилно отношение към Бог ние трябва да вземем под внимание всяка една книга и всеки стих от Божието слово. Нека не забравяме с какво сатана атакува Исус в пустинята не е ли със стихове от библията(Матей 4:6) . Нека бъдем мъдри като нашият Бог и да изучаваме
цялостно Божието слово и да не допускаме сатана да ни манипулира. Преди всичко нека бъдем бдителни да изпитваме сърцата си за да се коригираме когато е необходимо. Нека не се доверяваме сляпо на духовете но да ги разпознаваме чрез божието слово и най вече нека имаме чувствителност към Святият Дух за да не предприемаме да вършим неща по човешки . Нека всичко което правим в нашият живот включително и служението ни в църквата да са от водителството на Святият Божии Дух и да разберем че нищо повече не е необходимо само да се отпуснем в ръцете на нашият Бог и Той ще направлява стъпките ни и ще изчиства сърцата ни за да се намерим накрая на мястото което е приготвил за нас. Амин.
автор : Мариян Михайлов
Бг- Сливен 25. 03 2010 г
не си четат библиите задълбочено и не прекарват време с Господа. Много вярващи днес си живеят в греха и нямат намерение да се откажат от него.
Много водачи на църкви не са предали църквите на Господа а заслепени от славата и суетата са повели църквата в неправилната посока
- ,,Пътят към ада е постлан с добри намерения“- това не е цитат от библията но е до голяма степен верен в настоящата ситуация. Забравени са основни принципи които Бог ни остави в словото си. Светлината братя и сестри свети в тъмнината,
тоест ние вярващите въоражени с Божието слово и изпълнени със сила от Господа трябва да пръскаме светлина в света, там където сатана е вързал умовете на хората и ги е поробил с различни грехове и болести. Ние вярващите сме тези които трябва да събаряме крепостите и да разчупваме оковите с които дявола е поробил умовете и сърцата на човечеството. Такъв е примерът които ни показа Исус , това правеше и Той. В какво обаче се е превърнало днешното служение към Бог , какво наблюдаваме сега , какви са фактите за които почти всеки пастор (духовен водач ) не иска да говори .Неудобна тема нали. Сега мили братя и сестри моето мнение е , че църквата се е превърнала в арена на битки. Битки за власт и приемане и оценяване от другите .Защо е тази безмислена надпревара ( кои по добре проповядва , кои по добър хвалител е , кои повече се моли , кои повече дава и т.н и т.н). Ние забравихме Бога за да се състезаваме.Това ли иска Бог от нас. Себелюбието ни и гордостта ни си казват казват тежката дума. Зная че за повечето от нас тази тема е банално позната и не веднъж се дискутира тайничко между християните. Зная също че и много от нас ни е страх да говорим за това да не би да се окажем в позиция срещу лидерския екип на църквата и да не бъдем наказани за дръзкото си поведение. Мисля че е жизнено важно да започнем да излизаме от дълбоката апатия и безразличие и да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Грехът не се нарича грешка или проблем с каквото сме свикнали да го заместваме за да е по леко на съвестта ни .Грехът си е грях и той носи тежки последствия ,а в повечето случаи ако не се вземат своевременно и необходимите библейски мерки и смърт. Тук идва въпросът ние къде се намираме в цялата ситуацията. Имаме ли правилно отношение към случващото се около нас
или за пореден път се подаваме на нашето малодушие и страх от отхвърляне .(Те ще ме намразят ,няма да приемат изобличението ми и ще ме отхвърлят). Колко от нас се намират на това място. Много точно трябва да сверим часовниците си със Божието слово и да вземем правилното решение да не си затваряме очите за истината.Обикновено най логичното нещо което ни идва на ум когато сме отхвърлени е да потърсим друга църква по добра . Но какво откриваме след време ,че там нещата не са по различни. Да си затворим очите и да продължим с другите или пак да бъдем отхвърлени , одумвани та дори и мразени.Да обеден съм че до тая дилема стигат доста хора посветили живота си на Исус Христос. Хора способни да бъдат истински водачи и лидери. Защо се получава така ,коя е причината.???
Най правилно решение ако се намираме в такава ситуация е да не прекъсваме за нищо на света връзката си с Бога . Да прекарваме повече време в присъствието на Бог, като се молим Бог да изчиства сърцето ни от болката и огорчението. В такова състояние обикновено ни е много трудно да четем Библията , но там ще намерим отговорите които толкова много ни трябват.
Каква е рецептата която Бог е написал.?
-Кръстът това е отговорът.
Трябва да разберем че нещата няма да се оправят скоро .Ето една от предпоставките затова защо се получава това според мен.
Тялото
Христово е жив организъм , то не е сграда , не е кръжок , не е
магазин за човешки души. Пасторите и духовните водачи на църкви
трябва да са пример на любов , смирение и мъдрост .Трябва да са единни и всеки трябва да търси диалога и разбирателството за по добро функциониране на църквата като цяло. Има още много какво
да се желае по въпроса за отношенията между пасторите . Много жертви трябва да се направят за да може църквата да започне да функционира добре. Обикновено отговорът на пасторите е (- ние сме в различни сгради но сме на един ,,дух“) . Да обаче ако ние сме на един Дух ще се обичаме ,
ще си помагаме , ще се подкрепяме , ще се търсим , ще се справяме с проблемите заедно,
ще страдаме заедно , ще се радваме заедно ,ще се борим заедно. Ще развиваме близки братски отношения на взаимопомощ и разбирателство. Дали е така обаче . Малко са водачите които се интересуват от друга църква освен тяхната. Мили братя и сестри трябва да разберем че Бог е един , Духът е един и Църквата е една и тя принадлежи на нашият Господ и Спасител защото Той плати цената за нея . Няма доктрина на църква или видение , откровение
или каквото и да е извън тази истина което да е от Бога. Никои да не ви заблуждава. Свидетели
сме как от един стих в библията се прави деноминация на църква. За да имаме правилно разбиране за за законите , повелията а също и за характера на нашият Бог ние трябва да разглеждаме цялата Библия. За да имаме правилно отношение към Бог ние трябва да вземем под внимание всяка една книга и всеки стих от Божието слово. Нека не забравяме с какво сатана атакува Исус в пустинята не е ли със стихове от библията(Матей 4:6) . Нека бъдем мъдри като нашият Бог и да изучаваме
цялостно Божието слово и да не допускаме сатана да ни манипулира. Преди всичко нека бъдем бдителни да изпитваме сърцата си за да се коригираме когато е необходимо. Нека не се доверяваме сляпо на духовете но да ги разпознаваме чрез божието слово и най вече нека имаме чувствителност към Святият Дух за да не предприемаме да вършим неща по човешки . Нека всичко което правим в нашият живот включително и служението ни в църквата да са от водителството на Святият Божии Дух и да разберем че нищо повече не е необходимо само да се отпуснем в ръцете на нашият Бог и Той ще направлява стъпките ни и ще изчиства сърцата ни за да се намерим накрая на мястото което е приготвил за нас. Амин.
автор : Мариян Михайлов
Бг- Сливен 25. 03 2010 г
