Евангелска Църковна политика -- Църкварство
Част втора
Автор: П. ПОПОВ
21. 01. 2008 г.
за контакти: e-mail: ihtus@mail.bg
Евангелската църковната политика е начин на “християнски” живот и мислене съсредоточени главно върху водача-църквар и неговите протежета, лакеи и раболепни поддръжници.
Нейната цел е осигуряването на лесен и охолен живот на водача- църквар.
Тя никога не е имала нещо общо с действеният християнски живот показан ни на дело от апостолите и Божиите слуги,
а е плод на Отстъплението на последните времена. Феноменът евангелска църковна политика е създател на църкварството.
Тя не е поредното колосално извращение в християнството, а неподправено следване на бесовската воля.
Истинските начини чрез които се служи на Бога са изцяло изопачени, заменени или напълно унищожени от евангелската църковна политика, макар че тя упорито и твърдоглаво твърди, че служи на Бога.
Ще изброя няколко характеристики на водача-църквар и мирянина-църквар, които вече ще наричам църкваря-политик и мирянина-политик.
Църкваря-политик. Под църквар-политик ще разбираме всеки пастир, презвитер, епископ, ръководител или отговорник на местна църква предал се да служи на себе си и на лукавия, чрез църковната политика.
За него е характерно, че той се е превърнал в мързелив и ленив търбух, чиито ежеседмичен труд се състои в хранене, спане, придвижване до “офиса на пастора” и обратно, разлистването на разни книги (отваря и Библията понякога, за да си подготви проповед) и проверяването на електронната си поща.
Отдавна забравил какво означава изкарване на прехрана с честен физически или интелектуален труд (“светски труд”, както той сам обича да се изразява), църкваря-политик счита себе си за нещо много повече от другите хора.
Той е призван от Бога да Му служи (т.е. завършил богословие) следователно “светския труд” е непокорство пред Него и недостойно отношение спрямо светия Му призив: ”Как ще бъда пълноценен ако прахосвам времето за Бога в “светски труд”.
В замъгленото съзнание на църкваря-политик изкарването на прехраната е нещо долно, презряно и недостойно, увенчано с думите “светски труд”(Господи прости ни тази хула).
Достойния за него “духовен” труд е четири неделни проповеди месечно (в бонусен случай и среди), по неволя посещения (рядко стойностни) и редовно участие във всевъзможни църковни, деноминационни, съюзни и над съюзни, вътрешни и чуждестранни семинари, конференции, симпозиуми и събирания най-различни, кои от кои
по-безполезни.
Църкваря-политик се има в собствените си очи за нещо много и кой като него е с толкова претоварена програма да пътува в страната и чужбина?
Кой като него толкова “пламенно” участва в Божието дело и работи за разрастването на Божието Царство тук на земята?
Кой повече от него е достоен за заплатата си? (Горко, Господи!)
Не е чудно че отстъплението на Църквата стремително върви към своята кулминация и човешки души не се спасяват.
Но когато Светия Дух напомни чрез хора, обстоятелства или писаното си Слово на църкваря-политик, че е станал Негов враг,
той нервно маха с ръка и си казва:” та нали служа толкова усърдно!”(!?!)
Започва стремително да странства в страната и чужбина (сякаш ще избяга някъде от Бога и от съвестта си) и увеличава участията си в горе споменатите суети, опитвайки се да погаси това чувство на напрежение и вина в духа си.
Друг е въпроса, че всички тези срамоти – конференции, семинари, световни, европейски и други евангелски алианси, надденоминационни и други обединения са плод на църковната политика, създадени са от църкваря-политик за негова лична употреба.
От него, чрез него и за него.
Те са един от главните механизми чрез които той да привлече, оправдае и изпере парите си и тези на църквата (разбираме живите хора).
Гласната неистина е че те (евангелските срамоти) са Божието Дело (“братя и сестри да даваме за Божието дело”).Той нарича това Божието дело?!(Господи помилуй!)
Негласната истина е, че те са машината за пари на църкваря-политик.
Те са и целта и средствата за постигане на лесния и охолен живот на църкваря-политик.
Той жонглира умело с тях, както си иска.
В очите на безобразно-невежото си паство той изглежда като много посветен на Бога човек (щом хвърчи нагоре-надолу), но негласната истина е, че той е един лентяй
навикнал да взима все “на хляба мекото” под претекста, че служи на Бога и хората и обича безсрамно да казва: “работникът заслужава заплата си”(нямам думи).
А горкото паство така и не разбира що е Божието дело, което всяка неделя се споменава и в което потъват църковните пари.
И дори някой “мирянин-изтърсак” да се осмели да попита, той не получава смислен отговор, защото всички знаем, че политикът много говори и нищо не казва (лукава
работа).
За църкваря-политик всяко нещо от което той може да спечели пари, лесен живот и слава е Божие дело!
Например на църкваря-политик му трябва автомобил (и то не какъв да е), за да си предвижва ленивия търбух (истината).
В неделя паството чува: “Нека послужим на Бога и Неговото дело като жертваме средства за църковен автомобил”(лъжата).
Интересно как нуждите на Божието дело винаги се препокриват с личните материални желания на църкваря-политик.
За църкваря-политик Божие дело може да бъде и е наплюскването в скъп ресторант по време на свята командировка, свято хъркане в скъп “светски” хотел, евангелски религиозен туризъм, хонорара на “велик” американски или европейски оратор и много други святи “Божии дела”, които ме е срам да продължавам да изброявам.
Църкваря-политик е чуждопоклонник.
Той не търси Бога за помощ, а американските или европейски братя и сестри, който имат “благата на този свят”(много пари) и са “длъжни” да ги споделят с него т.е. да издържат него и семейството му срещу поклон и раболепие.
И под прикритието на псевдобожии дела, някои от които изброихме, църкваря-политик постига своя така наречен от него: “труден живот на Божи човек, изпълнен с атаки на врага”.
Църкваря-политик има и наглостта да нарече цялата тази лукавщина “служение на Благовестието”, и разбира се той като главен служител на Благовестието трябва да се изхранва от Благовестието: “Служителят на Благовестието се изхранва от Благовестието”.
Еженеделните си жалки проповеди, мнимите си посещения, семинарите и конференциите, който е посетил или организирал, командировките на които е бил, църковните пари които е прахосал и т.н. църкваря-политик нарича Божие Благовестие?! (горко, горко, горко)
Църкваря-политик не може да бъде положителен пример за никой истински християнин, но дори и фалшивите християни (а официалната местна евангелска църква е
съвкупност и от двата вида) разбират, че църкваря-политик е фалшив християнин също като тях (краставите магарета......се надушват).
Затова и църквата като цяло (хората) нямат уважението на църкваря-политик като към Божи човек, а го приемат като щатен църковен чиновник, който трябва по неволя да
уважават, въпреки че той се опитва да наложи на паството, някакъв суеверен страх от него като към представител на Бога на земята.
Тук истинската духовна връзка между водача и мирянина е заменена от връзката високопоставен, църковен чиновник и църковен десятъкоплатец.
Църкваря-политик счита себе си за “освободен” от Бога от обикновените общочовешки житейски проблеми като труд, пот, мръсни ръце, излагане на студ и пек и т.н. Той е призван за нещо много по-висше: да ни показва как да се уподобяваме на Господ Исус Христос (горко, ако не разбира призванието си).
Само, че църкваря-политик не е поискал да разбере, че това по-висше нещо: да бъдеш пример пред църквата си за Господ Исус Христос не изключва трудът, потта, мръсните ръце, студът, жегата и т.н., защото сам Господ Исус, апостолите и Божиите слуги бяха изложени на всичко това, за да бъдат пример на подражание на Божията Църква.
Така “самоосвободил” се от общочовешките житейски проблеми и “самоназначил” се на лесен и охолен живот на гърба на църквата, деноминацията, алианса или на гърба
на наивни богати прахосници (спонсори) църкваря-политик не може да бъде пример за средностатистическия, отруден и обременен от живота мирянин (изобщо за никой
нормален човек), защото мирянинът не е толкова глупав, че да не види зиналата бездна между неговия начин на живот и този на църкваря-политик.
Не е непосилно за мирянина да направи разлика между това да се прибереш вкъщи, да ядеш и да си легнеш грохнал от умора и да не можеш да си позволиш един
“Правец” даже.
А от другата страна на някой животът му да протича по конференции в луксозни “spa” хотели или “служения” до Америка и др. и от небето може би да се сдобие с
“Laptop” например.
Църкваря-политик изобщо не си дава сметка, че отдавна е скъсал с обикновеното човешко същество и нито иска, нито може да бъде съпричастен на теготите, скърбите и борбите му.
А дори и да си даде сметка от време на време (когато Бог посети сърцето му) той се успокоява с думите: “аз съм от “освободените”.
За да си подсигури възможно по-дълго “хранене от Благовестието” църкваря-политик е измислил много “Божии дела и благовестия” привличащи западни църковни пари, като например “християнски служения” в медиите (телевизия, радио, вестници, списания, Интернет и др.),
християнски аудио и видео студия, християнски концерти, всевъзможни евангелски-европейски алианси, младежки, женски и всякакви конференции и много други, някои от които вече споменахме.
Също така той е пуснал пипала във всички възможни традиционни дейности на официалното евангелско християнство.
Върху църквата (разбираме хората) той укрепява властта си чрез респектиращо облекло и проповеди, но най-вече чрез създаване на свои протежета и лакеи.
Църкваря-политик е съзрял в определени миряни слабохарактерност, безволие, без твърди убеждения спрямо Божието Слово, изменчивост, продажничество, мързел и
леност, грандомания, търсене на лесния начин на живот, безмозъчност, лесни за вербуване, манипулация и моделиране личности, които миряни автоматично се превръщат
в “придворното” обкръжение от протежета и лакеи на църкваря-политик (не че големите глави, пръскащи се по шевовете от стотиците томове обезличаваща богословска
литература, не могат да станат лакеи). Ако тези хора са негови близки и роднини още по-добре. Ето ти евангелска политическа върхушка или евангелски
шуробаджаначески кръг.
Така мандатите на църкваря-политик са гарантирани до последния възможен такъв, а когато постави на върха вярното протеже, църкваря-
политик практически си осигурява пожизнено, задкулисно управление на местната църква и пожизнено “хранене от Благовестието” т.е. лек и охолен живот. (честито!)
Църкваря-политик много съзнателно е отхвърлил Божия начин за служене на Бога (вероятно му се е видял труден) и е избрал лесния, който не служи на Бога, затова той
мрази другомислещите и мислещите християни изобщо, защото те са заплаха за неговото “суверенно царство” на физическо и духовно затлъстяване.
Ако зависеше от него всички щяха да бъдат моделирани по неговия образ и подобие готованковци.
Затова евангелската църковна политика е завладяла евангелското, библейско образование и го е направила “център за евангелско промиване на мозъци” през, който център трябва да се премине за по-нататъшно евентуално участие в църковното управление.
Тоест за да станеш пастир, презвитер, епископ или какъвто и да е друг служител на местна църква, ти трябва да представиш редовна диплома за завършено библейско или богословско (по модерно му казано) образование.
Тя е твоя “паспорт” за преминаване отвъд “границата” на обикновеното мирянство.
Църковната политика се интересува предимно, основно, главно, само и единствено от дипломата за висше евангелско богословско образование и от нищо друго т.е. наричаш се призван, само ако си завършил.
Това е така, защото църковната политика и църкваря-политик като главен неин носител, залагат на това, че мозъкът на кандидат-служителя, ще бъде промит през годините на богословското образование, и той ще бъде моделиран според изискванията на съвременния евангелски църквар-политик.
За църкваря-политик не е важно дали кандидат-служителя ще излезе посветен на Бога или не, благословен ли е от Бога или не, призван ли от Бога или не важното е да излезе от библейското учебно заведение, със същия ум и мислене като него.
За голямо съжаление трябва да потвърдя, че машината за промиване на мозъци на църковната политика работи безотказно и днес от евангелските учебни заведения не
излизат “служители на Божието Царство”, както пише там, а еднакви, клиширани протежета стъпили на крив път и лъжлива основа, учили няколко години за готованковци,
научени да живеят от едно измислено от политици лъжливо благовестие, без изобщо да са разбрали, нито какво е да живееш от Благовестието, нито каква е цената на
Благовестието.
Това са евангелски крупни просяци, готови да си продадат убежденията за уютното платено място на църковния амвон, за редовен трудов договор за четири неделни
проповеди.
Различават се само по дрехите, физиономиите и деноминационния си ореол.
Така управляваното от църквари-политици евангелско образование се е превърнало в най-силния инструмент на църковната политика, защото то захранва църквите с
млади протежета, неосъзнати кандидатцърквари-политици, а от своя страна църквите изпращат за промиване млади кандидат-протежета.
Получава се един порочен кръг на непрекъснат оборот на млади и стари църквари-политици.
Механизмът на обезличаване на младия евангелски студент и подготовката му за протеже на църкваря-политик е много прост и лесен.
По време на обучението си той непрекъснато е “бомбардиран” от информация подкопаваща авторитета на Божието Слово /Библията/.
Например поставя се под съмнение Божието вдъхновение на някоя или мнозина книги на Библията, непрекъснато се намират противоречия в нея.
Негласно или гласно евангелския студент е учен, че не всичко в Библията е вдъхновено от Бога и че той трябва да се научи да “извлича” Божието от Библията, а
човешкото да отхвърля.
Всичко това буквално убива вярата на клетника!
Че кой е той да противоречи на великите богословски учени открили и доказали по логичен и рационален път множеството противоречия в Библията?
Явно Бог не е непогрешим в слово?!
Какъв е Този Бог, щом едни учени са по-мъдри от Него?!? (Господи смили се!)
Така обезвредения студент се превръща в разровена почва в която всеки може да посее каквото си поиска, а сеячът там е църкваря-политик.
За църкваря-политик е характерно още, че той е дипломат (за разлика от Бога в Който твърди че вярва), във всяка ситуация той търси компромисния вариант, но така че
той никога не остава ощетен или онеправдан, готов е да се съди в държавни съдилища ако това се наложи, без да го е еня какво свидетелство ще бъде това за света.
По-важен е той и неговите интереси, а дали ще се похули Божието име или не, малко го е грижа.
Обича да слави свои братя църквари-политици, както и да приема слава от тях.
Бързо произвежда в “доктор по богословие” себеподобния или протежето, стига да са му от полза.
Ненадминат лицемер е и безобразно строг привърженик на лицемерния църкварски език и етикет.
Също така църкваря-политик не употребява думите “да” или “не”, защото те не оставят след себе си вратичка за лукаво, дипломатическо измъкване от ситуацията, а
настояват за отговорност с последствия.
Рядко ще чуем най-достойните отговори на този свят: ”да” или “не” от устата на този ненадминат дипломат.
Църкварят-политик винаги говори завоалирано и двусмислено както в проповедите си така и в личните си разговори, за да покаже недвусмислено, че е от лукавия.
Църкваря-политик е бесовски тесногръд.
Той живее в измисления от църковната политика свят на своята собствена местна църква или евангелски деноминационен съюз.
Всички християни извън неговия съюз, едва ли са истински християни, той гледа с пренебрежение и презрение на тях, защото в обърканото му съзнание само той и неговия
съюз са носители на истината, само неговия съюз ще бъде на небето.
Когато общува с християни от друг евангелски съюз (да не говорим за неевангелизма), той се държи хладно и резервирано към тях всякаш общува с чада на дявола.
И наистина той ги мисли за такива.
Та нали той оглавява “светия” съюз. Всички трябва да признаят неговия свят съюз, защото той признава само него, а дали Бог признава неговия съюз и отхвърля всички
останали изобщо не го интересува.
По този начин църкваря-политик продължава да налива масло в огъня на разделението на Христовата църква.
Изключения правят случаите когато той може да се изявява и прославя.
Църкваря-политик може до там да стане нагъл в изказванията си, че до обяви евангелските деноминации за нещо добро, само и само да съхрани вярата на паството в “суверенното му царство”- личния евангелски съюз.
Братко църквар-политик отвори си Библията, ако все още вярваш в тази стара и изпълнена с противоречия Книга и виж кой е бащата на разцепленията и деноминациите
преди да изпаднеш в сериозни богохулства.
Евангелските деноминации са мощно дело на църковната политика и църкваря-политик до ден днешен се възползва умело от този
“дар”.
Мирянина-политик.
Под мирянин-политик ще разбираме всеки евангелски мирянин (не само обикновен християнин, а заместник-пастир, дякон, евангелизатор и всеки друг по-низшестоящ с
длъжност) предал се да служи на евангелския църквар-политик. Мирянина-политик е стопроцентова рожба на църковната политика и на църкваря-политик.
Той е точно това протеже и лакей, което е редовата поддръжка на мислите, думите и делата на църкваря-политик.
То е неговия доносник, информатор, агент и шпионин.
Това леке е неговия “поръчков” интригант.
Той е неговата дясна и лява ръка.
Мирянина политик е евангелски, църковен службогонец, който непрекъснато иска да се покаже и изтъкне в очите на църкваря-политик, другите миряни-политици и в очите
на цялото паство.
Божието мнение не го интересува ни най-малко.
Интересува го единствено славата и парите (църковните пари или поне част от тях) – по примера на своя водач.
Непрекъснато участва в някакви “служения” в църквата (разбираме сградата).
Винаги хвали църкваря-политик за делата и проповедите му, колкото и отблъскващи да са те. Раболепничи му дори в гласните си молитви: “Благодарим за брат-пастир еди-кой си, който така добре ни нахрани духовно със словото за еди-какво си”.
Мирянина-политик е пълно копие на църкваря-политик (обличат се еднакво, молят се с едни и същи клишета, еднакво неясно и църкварски клиширано говорят или
проповядват, еднакви са дори греховете им ....), с тази разлика, че мирянина-политик е подчинен (няма неговата власт).
Мирянина-политик може и да работи “светски труд”, но не пропуска да получи църковен хонорар (или хонорари) и за най-малкия повей на кутрето си.
Например за хор, хваление, провеждане на неделна служба и т.н. мирянина политик получава някакъв хонорар, пък било то и символичен само и само да покаже, че и най-малкото действие в святия “храм” (разбираме сградата) се възнаграждава парично, защото е “служение на Бога“ и “работникът заслужава заплатата си”.
Както за църкваря-политик така и за мирянина-политик качеството наречено БЕЗКОРИСТНОСТ е напълно непознато, както и характера на Бога на Който твърдят че служат.
И не само, че не познават безкористността но и долно претарашват новопристигналите помощи, преди паството още да е чуло слуха за тях. (сигурно, защото са свещениците и левитите на новозаветната скиния – църковната сграда)
А когато някой истински християнин ги изобличи за това или за някое друго “свято” безобразие, на него му се казва да не вдига ръка против “Господните помазаници”, с което му е засвидетелствано, че тези са сауловци.
В най – общи линии евангелската църковна политика представлява отстъпнически начин на живот и мислене обслужващ тесните материални и
властолюбиви интереси на определена месна или съюзна евангелска църковна върхушка: църкваря-политик и неговите верни протежета, лакеи и раболепни поддръжници.
Под паравана на псевдодуховност – човешки измишльотини наричани “Божии дела” или “служения на Бога”, църковната политика проси, харчи и живее от парите на
западните евангелски църкви или на местните такива (там където може).
Този жалък, недостоен, паразитен и чуждопоклоннически начин на живот църковната политика нарича “хранене от Благовестието”, а себе си нарича “служител на
Благовестието”. (Боже опази!!!)
Тук християнство няма. Има само борба за лесен и охолен начин на живот НА НЕЧИИ ЧУЖД ГРЪБ или както казва един любим мой човек: “всичко е борба за залъка”.
Божия дом отново е станал дом на търговия, разбойнически и лентяйски вертеп.
В заключение с мъка потвърждавам мнението на не малко живи братя и сестри в Христа, че днес в България библейското християнство до голяма степен е само на страниците на Библията.
Библейското саможертвено християнство, което живяха апостолите и божиите слуги около две хилядолетия, днес е заменено от феномена църковна политика –
отстъпление от силата на Христос и коленичене пред принципите на този свят.
Искам да благодаря на Господ Исус Христос, че и днес в България има живи общества и хора истински посветени на Него.
Слава да е на Името Му!
И да му кажа: благодаря Ти Господи Исусе, че Ти си основал Църквата Си и портите на ада няма да и надделеят!
Алилуя!
Част втора
Автор: П. ПОПОВ
21. 01. 2008 г.
за контакти: e-mail: ihtus@mail.bg
Евангелската църковната политика е начин на “християнски” живот и мислене съсредоточени главно върху водача-църквар и неговите протежета, лакеи и раболепни поддръжници.
Нейната цел е осигуряването на лесен и охолен живот на водача- църквар.
Тя никога не е имала нещо общо с действеният християнски живот показан ни на дело от апостолите и Божиите слуги,
а е плод на Отстъплението на последните времена. Феноменът евангелска църковна политика е създател на църкварството.
Тя не е поредното колосално извращение в християнството, а неподправено следване на бесовската воля.
Истинските начини чрез които се служи на Бога са изцяло изопачени, заменени или напълно унищожени от евангелската църковна политика, макар че тя упорито и твърдоглаво твърди, че служи на Бога.
Ще изброя няколко характеристики на водача-църквар и мирянина-църквар, които вече ще наричам църкваря-политик и мирянина-политик.
Църкваря-политик. Под църквар-политик ще разбираме всеки пастир, презвитер, епископ, ръководител или отговорник на местна църква предал се да служи на себе си и на лукавия, чрез църковната политика.
За него е характерно, че той се е превърнал в мързелив и ленив търбух, чиито ежеседмичен труд се състои в хранене, спане, придвижване до “офиса на пастора” и обратно, разлистването на разни книги (отваря и Библията понякога, за да си подготви проповед) и проверяването на електронната си поща.
Отдавна забравил какво означава изкарване на прехрана с честен физически или интелектуален труд (“светски труд”, както той сам обича да се изразява), църкваря-политик счита себе си за нещо много повече от другите хора.
Той е призван от Бога да Му служи (т.е. завършил богословие) следователно “светския труд” е непокорство пред Него и недостойно отношение спрямо светия Му призив: ”Как ще бъда пълноценен ако прахосвам времето за Бога в “светски труд”.
В замъгленото съзнание на църкваря-политик изкарването на прехраната е нещо долно, презряно и недостойно, увенчано с думите “светски труд”(Господи прости ни тази хула).
Достойния за него “духовен” труд е четири неделни проповеди месечно (в бонусен случай и среди), по неволя посещения (рядко стойностни) и редовно участие във всевъзможни църковни, деноминационни, съюзни и над съюзни, вътрешни и чуждестранни семинари, конференции, симпозиуми и събирания най-различни, кои от кои
по-безполезни.
Църкваря-политик се има в собствените си очи за нещо много и кой като него е с толкова претоварена програма да пътува в страната и чужбина?
Кой като него толкова “пламенно” участва в Божието дело и работи за разрастването на Божието Царство тук на земята?
Кой повече от него е достоен за заплатата си? (Горко, Господи!)
Не е чудно че отстъплението на Църквата стремително върви към своята кулминация и човешки души не се спасяват.
Но когато Светия Дух напомни чрез хора, обстоятелства или писаното си Слово на църкваря-политик, че е станал Негов враг,
той нервно маха с ръка и си казва:” та нали служа толкова усърдно!”(!?!)
Започва стремително да странства в страната и чужбина (сякаш ще избяга някъде от Бога и от съвестта си) и увеличава участията си в горе споменатите суети, опитвайки се да погаси това чувство на напрежение и вина в духа си.
Друг е въпроса, че всички тези срамоти – конференции, семинари, световни, европейски и други евангелски алианси, надденоминационни и други обединения са плод на църковната политика, създадени са от църкваря-политик за негова лична употреба.
От него, чрез него и за него.
Те са един от главните механизми чрез които той да привлече, оправдае и изпере парите си и тези на църквата (разбираме живите хора).
Гласната неистина е че те (евангелските срамоти) са Божието Дело (“братя и сестри да даваме за Божието дело”).Той нарича това Божието дело?!(Господи помилуй!)
Негласната истина е, че те са машината за пари на църкваря-политик.
Те са и целта и средствата за постигане на лесния и охолен живот на църкваря-политик.
Той жонглира умело с тях, както си иска.
В очите на безобразно-невежото си паство той изглежда като много посветен на Бога човек (щом хвърчи нагоре-надолу), но негласната истина е, че той е един лентяй
навикнал да взима все “на хляба мекото” под претекста, че служи на Бога и хората и обича безсрамно да казва: “работникът заслужава заплата си”(нямам думи).
А горкото паство така и не разбира що е Божието дело, което всяка неделя се споменава и в което потъват църковните пари.
И дори някой “мирянин-изтърсак” да се осмели да попита, той не получава смислен отговор, защото всички знаем, че политикът много говори и нищо не казва (лукава
работа).
За църкваря-политик всяко нещо от което той може да спечели пари, лесен живот и слава е Божие дело!
Например на църкваря-политик му трябва автомобил (и то не какъв да е), за да си предвижва ленивия търбух (истината).
В неделя паството чува: “Нека послужим на Бога и Неговото дело като жертваме средства за църковен автомобил”(лъжата).
Интересно как нуждите на Божието дело винаги се препокриват с личните материални желания на църкваря-политик.
За църкваря-политик Божие дело може да бъде и е наплюскването в скъп ресторант по време на свята командировка, свято хъркане в скъп “светски” хотел, евангелски религиозен туризъм, хонорара на “велик” американски или европейски оратор и много други святи “Божии дела”, които ме е срам да продължавам да изброявам.
Църкваря-политик е чуждопоклонник.
Той не търси Бога за помощ, а американските или европейски братя и сестри, който имат “благата на този свят”(много пари) и са “длъжни” да ги споделят с него т.е. да издържат него и семейството му срещу поклон и раболепие.
И под прикритието на псевдобожии дела, някои от които изброихме, църкваря-политик постига своя така наречен от него: “труден живот на Божи човек, изпълнен с атаки на врага”.
Църкваря-политик има и наглостта да нарече цялата тази лукавщина “служение на Благовестието”, и разбира се той като главен служител на Благовестието трябва да се изхранва от Благовестието: “Служителят на Благовестието се изхранва от Благовестието”.
Еженеделните си жалки проповеди, мнимите си посещения, семинарите и конференциите, който е посетил или организирал, командировките на които е бил, църковните пари които е прахосал и т.н. църкваря-политик нарича Божие Благовестие?! (горко, горко, горко)
Църкваря-политик не може да бъде положителен пример за никой истински християнин, но дори и фалшивите християни (а официалната местна евангелска църква е
съвкупност и от двата вида) разбират, че църкваря-политик е фалшив християнин също като тях (краставите магарета......се надушват).
Затова и църквата като цяло (хората) нямат уважението на църкваря-политик като към Божи човек, а го приемат като щатен църковен чиновник, който трябва по неволя да
уважават, въпреки че той се опитва да наложи на паството, някакъв суеверен страх от него като към представител на Бога на земята.
Тук истинската духовна връзка между водача и мирянина е заменена от връзката високопоставен, църковен чиновник и църковен десятъкоплатец.
Църкваря-политик счита себе си за “освободен” от Бога от обикновените общочовешки житейски проблеми като труд, пот, мръсни ръце, излагане на студ и пек и т.н. Той е призван за нещо много по-висше: да ни показва как да се уподобяваме на Господ Исус Христос (горко, ако не разбира призванието си).
Само, че църкваря-политик не е поискал да разбере, че това по-висше нещо: да бъдеш пример пред църквата си за Господ Исус Христос не изключва трудът, потта, мръсните ръце, студът, жегата и т.н., защото сам Господ Исус, апостолите и Божиите слуги бяха изложени на всичко това, за да бъдат пример на подражание на Божията Църква.
Така “самоосвободил” се от общочовешките житейски проблеми и “самоназначил” се на лесен и охолен живот на гърба на църквата, деноминацията, алианса или на гърба
на наивни богати прахосници (спонсори) църкваря-политик не може да бъде пример за средностатистическия, отруден и обременен от живота мирянин (изобщо за никой
нормален човек), защото мирянинът не е толкова глупав, че да не види зиналата бездна между неговия начин на живот и този на църкваря-политик.
Не е непосилно за мирянина да направи разлика между това да се прибереш вкъщи, да ядеш и да си легнеш грохнал от умора и да не можеш да си позволиш един
“Правец” даже.
А от другата страна на някой животът му да протича по конференции в луксозни “spa” хотели или “служения” до Америка и др. и от небето може би да се сдобие с
“Laptop” например.
Църкваря-политик изобщо не си дава сметка, че отдавна е скъсал с обикновеното човешко същество и нито иска, нито може да бъде съпричастен на теготите, скърбите и борбите му.
А дори и да си даде сметка от време на време (когато Бог посети сърцето му) той се успокоява с думите: “аз съм от “освободените”.
За да си подсигури възможно по-дълго “хранене от Благовестието” църкваря-политик е измислил много “Божии дела и благовестия” привличащи западни църковни пари, като например “християнски служения” в медиите (телевизия, радио, вестници, списания, Интернет и др.),
християнски аудио и видео студия, християнски концерти, всевъзможни евангелски-европейски алианси, младежки, женски и всякакви конференции и много други, някои от които вече споменахме.
Също така той е пуснал пипала във всички възможни традиционни дейности на официалното евангелско християнство.
Върху църквата (разбираме хората) той укрепява властта си чрез респектиращо облекло и проповеди, но най-вече чрез създаване на свои протежета и лакеи.
Църкваря-политик е съзрял в определени миряни слабохарактерност, безволие, без твърди убеждения спрямо Божието Слово, изменчивост, продажничество, мързел и
леност, грандомания, търсене на лесния начин на живот, безмозъчност, лесни за вербуване, манипулация и моделиране личности, които миряни автоматично се превръщат
в “придворното” обкръжение от протежета и лакеи на църкваря-политик (не че големите глави, пръскащи се по шевовете от стотиците томове обезличаваща богословска
литература, не могат да станат лакеи). Ако тези хора са негови близки и роднини още по-добре. Ето ти евангелска политическа върхушка или евангелски
шуробаджаначески кръг.
Така мандатите на църкваря-политик са гарантирани до последния възможен такъв, а когато постави на върха вярното протеже, църкваря-
политик практически си осигурява пожизнено, задкулисно управление на местната църква и пожизнено “хранене от Благовестието” т.е. лек и охолен живот. (честито!)
Църкваря-политик много съзнателно е отхвърлил Божия начин за служене на Бога (вероятно му се е видял труден) и е избрал лесния, който не служи на Бога, затова той
мрази другомислещите и мислещите християни изобщо, защото те са заплаха за неговото “суверенно царство” на физическо и духовно затлъстяване.
Ако зависеше от него всички щяха да бъдат моделирани по неговия образ и подобие готованковци.
Затова евангелската църковна политика е завладяла евангелското, библейско образование и го е направила “център за евангелско промиване на мозъци” през, който център трябва да се премине за по-нататъшно евентуално участие в църковното управление.
Тоест за да станеш пастир, презвитер, епископ или какъвто и да е друг служител на местна църква, ти трябва да представиш редовна диплома за завършено библейско или богословско (по модерно му казано) образование.
Тя е твоя “паспорт” за преминаване отвъд “границата” на обикновеното мирянство.
Църковната политика се интересува предимно, основно, главно, само и единствено от дипломата за висше евангелско богословско образование и от нищо друго т.е. наричаш се призван, само ако си завършил.
Това е така, защото църковната политика и църкваря-политик като главен неин носител, залагат на това, че мозъкът на кандидат-служителя, ще бъде промит през годините на богословското образование, и той ще бъде моделиран според изискванията на съвременния евангелски църквар-политик.
За църкваря-политик не е важно дали кандидат-служителя ще излезе посветен на Бога или не, благословен ли е от Бога или не, призван ли от Бога или не важното е да излезе от библейското учебно заведение, със същия ум и мислене като него.
За голямо съжаление трябва да потвърдя, че машината за промиване на мозъци на църковната политика работи безотказно и днес от евангелските учебни заведения не
излизат “служители на Божието Царство”, както пише там, а еднакви, клиширани протежета стъпили на крив път и лъжлива основа, учили няколко години за готованковци,
научени да живеят от едно измислено от политици лъжливо благовестие, без изобщо да са разбрали, нито какво е да живееш от Благовестието, нито каква е цената на
Благовестието.
Това са евангелски крупни просяци, готови да си продадат убежденията за уютното платено място на църковния амвон, за редовен трудов договор за четири неделни
проповеди.
Различават се само по дрехите, физиономиите и деноминационния си ореол.
Така управляваното от църквари-политици евангелско образование се е превърнало в най-силния инструмент на църковната политика, защото то захранва църквите с
млади протежета, неосъзнати кандидатцърквари-политици, а от своя страна църквите изпращат за промиване млади кандидат-протежета.
Получава се един порочен кръг на непрекъснат оборот на млади и стари църквари-политици.
Механизмът на обезличаване на младия евангелски студент и подготовката му за протеже на църкваря-политик е много прост и лесен.
По време на обучението си той непрекъснато е “бомбардиран” от информация подкопаваща авторитета на Божието Слово /Библията/.
Например поставя се под съмнение Божието вдъхновение на някоя или мнозина книги на Библията, непрекъснато се намират противоречия в нея.
Негласно или гласно евангелския студент е учен, че не всичко в Библията е вдъхновено от Бога и че той трябва да се научи да “извлича” Божието от Библията, а
човешкото да отхвърля.
Всичко това буквално убива вярата на клетника!
Че кой е той да противоречи на великите богословски учени открили и доказали по логичен и рационален път множеството противоречия в Библията?
Явно Бог не е непогрешим в слово?!
Какъв е Този Бог, щом едни учени са по-мъдри от Него?!? (Господи смили се!)
Така обезвредения студент се превръща в разровена почва в която всеки може да посее каквото си поиска, а сеячът там е църкваря-политик.
За църкваря-политик е характерно още, че той е дипломат (за разлика от Бога в Който твърди че вярва), във всяка ситуация той търси компромисния вариант, но така че
той никога не остава ощетен или онеправдан, готов е да се съди в държавни съдилища ако това се наложи, без да го е еня какво свидетелство ще бъде това за света.
По-важен е той и неговите интереси, а дали ще се похули Божието име или не, малко го е грижа.
Обича да слави свои братя църквари-политици, както и да приема слава от тях.
Бързо произвежда в “доктор по богословие” себеподобния или протежето, стига да са му от полза.
Ненадминат лицемер е и безобразно строг привърженик на лицемерния църкварски език и етикет.
Също така църкваря-политик не употребява думите “да” или “не”, защото те не оставят след себе си вратичка за лукаво, дипломатическо измъкване от ситуацията, а
настояват за отговорност с последствия.
Рядко ще чуем най-достойните отговори на този свят: ”да” или “не” от устата на този ненадминат дипломат.
Църкварят-политик винаги говори завоалирано и двусмислено както в проповедите си така и в личните си разговори, за да покаже недвусмислено, че е от лукавия.
Църкваря-политик е бесовски тесногръд.
Той живее в измисления от църковната политика свят на своята собствена местна църква или евангелски деноминационен съюз.
Всички християни извън неговия съюз, едва ли са истински християни, той гледа с пренебрежение и презрение на тях, защото в обърканото му съзнание само той и неговия
съюз са носители на истината, само неговия съюз ще бъде на небето.
Когато общува с християни от друг евангелски съюз (да не говорим за неевангелизма), той се държи хладно и резервирано към тях всякаш общува с чада на дявола.
И наистина той ги мисли за такива.
Та нали той оглавява “светия” съюз. Всички трябва да признаят неговия свят съюз, защото той признава само него, а дали Бог признава неговия съюз и отхвърля всички
останали изобщо не го интересува.
По този начин църкваря-политик продължава да налива масло в огъня на разделението на Христовата църква.
Изключения правят случаите когато той може да се изявява и прославя.
Църкваря-политик може до там да стане нагъл в изказванията си, че до обяви евангелските деноминации за нещо добро, само и само да съхрани вярата на паството в “суверенното му царство”- личния евангелски съюз.
Братко църквар-политик отвори си Библията, ако все още вярваш в тази стара и изпълнена с противоречия Книга и виж кой е бащата на разцепленията и деноминациите
преди да изпаднеш в сериозни богохулства.
Евангелските деноминации са мощно дело на църковната политика и църкваря-политик до ден днешен се възползва умело от този
“дар”.
Мирянина-политик.
Под мирянин-политик ще разбираме всеки евангелски мирянин (не само обикновен християнин, а заместник-пастир, дякон, евангелизатор и всеки друг по-низшестоящ с
длъжност) предал се да служи на евангелския църквар-политик. Мирянина-политик е стопроцентова рожба на църковната политика и на църкваря-политик.
Той е точно това протеже и лакей, което е редовата поддръжка на мислите, думите и делата на църкваря-политик.
То е неговия доносник, информатор, агент и шпионин.
Това леке е неговия “поръчков” интригант.
Той е неговата дясна и лява ръка.
Мирянина политик е евангелски, църковен службогонец, който непрекъснато иска да се покаже и изтъкне в очите на църкваря-политик, другите миряни-политици и в очите
на цялото паство.
Божието мнение не го интересува ни най-малко.
Интересува го единствено славата и парите (църковните пари или поне част от тях) – по примера на своя водач.
Непрекъснато участва в някакви “служения” в църквата (разбираме сградата).
Винаги хвали църкваря-политик за делата и проповедите му, колкото и отблъскващи да са те. Раболепничи му дори в гласните си молитви: “Благодарим за брат-пастир еди-кой си, който така добре ни нахрани духовно със словото за еди-какво си”.
Мирянина-политик е пълно копие на църкваря-политик (обличат се еднакво, молят се с едни и същи клишета, еднакво неясно и църкварски клиширано говорят или
проповядват, еднакви са дори греховете им ....), с тази разлика, че мирянина-политик е подчинен (няма неговата власт).
Мирянина-политик може и да работи “светски труд”, но не пропуска да получи църковен хонорар (или хонорари) и за най-малкия повей на кутрето си.
Например за хор, хваление, провеждане на неделна служба и т.н. мирянина политик получава някакъв хонорар, пък било то и символичен само и само да покаже, че и най-малкото действие в святия “храм” (разбираме сградата) се възнаграждава парично, защото е “служение на Бога“ и “работникът заслужава заплатата си”.
Както за църкваря-политик така и за мирянина-политик качеството наречено БЕЗКОРИСТНОСТ е напълно непознато, както и характера на Бога на Който твърдят че служат.
И не само, че не познават безкористността но и долно претарашват новопристигналите помощи, преди паството още да е чуло слуха за тях. (сигурно, защото са свещениците и левитите на новозаветната скиния – църковната сграда)
А когато някой истински християнин ги изобличи за това или за някое друго “свято” безобразие, на него му се казва да не вдига ръка против “Господните помазаници”, с което му е засвидетелствано, че тези са сауловци.
В най – общи линии евангелската църковна политика представлява отстъпнически начин на живот и мислене обслужващ тесните материални и
властолюбиви интереси на определена месна или съюзна евангелска църковна върхушка: църкваря-политик и неговите верни протежета, лакеи и раболепни поддръжници.
Под паравана на псевдодуховност – човешки измишльотини наричани “Божии дела” или “служения на Бога”, църковната политика проси, харчи и живее от парите на
западните евангелски църкви или на местните такива (там където може).
Този жалък, недостоен, паразитен и чуждопоклоннически начин на живот църковната политика нарича “хранене от Благовестието”, а себе си нарича “служител на
Благовестието”. (Боже опази!!!)
Тук християнство няма. Има само борба за лесен и охолен начин на живот НА НЕЧИИ ЧУЖД ГРЪБ или както казва един любим мой човек: “всичко е борба за залъка”.
Божия дом отново е станал дом на търговия, разбойнически и лентяйски вертеп.
В заключение с мъка потвърждавам мнението на не малко живи братя и сестри в Христа, че днес в България библейското християнство до голяма степен е само на страниците на Библията.
Библейското саможертвено християнство, което живяха апостолите и божиите слуги около две хилядолетия, днес е заменено от феномена църковна политика –
отстъпление от силата на Христос и коленичене пред принципите на този свят.
Искам да благодаря на Господ Исус Христос, че и днес в България има живи общества и хора истински посветени на Него.
Слава да е на Името Му!
И да му кажа: благодаря Ти Господи Исусе, че Ти си основал Църквата Си и портите на ада няма да и надделеят!
Алилуя!
