Често от амвоните се проповядва, че не трябва да изобличаваме, а само да се молим. Позицията на Словото е различна: “И не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте” Еф.5:11 Трябва да сме на ясно, че примиряването с неправдите в църквата и премълчаването им не е христянско поведение.
Стерилното ни откъм духовност време роди абсурдни, но пък за мнозина съвсем ординарни явления, като “християнски метъл”, “свещен смях”, а защо не и “християнска политика”.
Хипертрофиралото чувство за собствена ценност у някои “евангелски”лидери им подсказа, че не е достатъчно да имат власт над паството си, но е крайно време да получат влияние и в обществото. Как може да стане това? Чрез примера на безукорния им живот? Това не е възможно, понеже мнозина знаят, че той съвсем не е безукорен. Вероятно по-лесно е чрез излизане на политическата сцена, тъй като тя и без друго не е за непорочни.
Започна се още в началото на злокачествения ни преход с флирта с новороденото СДС. Тогава много от по-големите ни църкви под строй отиваха на митинги и шествия и имаха немалка роля за масовката на проявите. И този флирт имаше плод – първият депутат евангелист – г-н Момчев. Не се учудвайте ако не сте чували за него, но все пак ви информирам, че някога сте имали и представител в Парламента. Въобще присъствието на нашия депутат в НС трябва да е било доста безлично, след като никой не го потърси за втори мандат. Но пък знайно е, че политиката увлича и свикнеш ли веднъж с депутатския стол, не ти се става оттам. През 1997 по инициатива на пастор Белев от Ямбол и с благословия свише (нямам предвид по- више от земята), се създаде т.нар. Българска християнска коалиция. Изборът на име е странен понеже нито е българска, нито християнска, нито пък коалиция.
На извънредните парламентарни избори през 1997 по улиците на големите ни градове се появиха плакати на БХК с усмихнатия лик на Благовест Белев и мото: “Морал в политиката”. Естествено на тези избори Коалицията въпреки агресивните опити за агитация в много евангелски църкви не влезе в парламента, но пък скоро след това лицето на морала се разведе заради неморална връзка.
Следваха и местни избори, на които в предизборното си обръщение БХК гордо твърдеше, че се явява на тях като шеста политическа сила и като такава тя трябваше да отчете разгрома си, защото тогава успя да спечели всичко на всичко 1 (един) общински съветник. Затова пък превърна богослуженията в много църкви в партийни събрания и похарчи пари от щедри дарения от иначе оплакващите се от липса на пари евангелски общества.Пари, дошли от чистосърдечните пожертвувания на вярващите, вярващи, че дават парите си за напредъка на Божието дело.
Но имаше и още.БХК се яви и на избори-2003.В Столицата лицето на кампанията беше кандидат-кметът, бившият китарист на “Щурците” Петър Гюзелев. Може би мотото трябваше да бъде:”Кълна се в дявола и в бога”…Зная, че Гюзелев е покаян християнин, но с употребяването му за лице на кампанията какъв ефект се търсеше? Софийската листа за общински съветници се състоеше предимно от “свои” хора – предимно такива, които са заели вече някое топло местенце в някой “християнски” офис, от прослойката, която спокойно можем да наречем “християнска бюрокрация”.
Този път се чу, че някъде в Бургас пастор станал общински съветник от БХК.Браво! Станаха и още трима, но това е с цената на неистово амвонно изнудване. Понякога дори се проповядваше, че е грях да не се гласува за БХК, защото така не се изпълнява Божията воля. Кому е нужно това? Може би като се има предвид колко средства е погълнала досега БХК, това трябва да са най-скъпите общински съветниц в БГисторията. Избрани благодарение на ниската избирателна активност на неевангелистите и благодарение на превръщането на бургаските църкви в партийни организации на БХК .
Ето че пак идват избори. Този път изискването е да се внесе депозит от 20 000 лв. Ако БХК постигне резултат като на предишните избори, депозитът няма да бъде върнат от държавата. Според изявления на кандидат-депутата Живко Тончев в “Евангелски вестник” бр. 11 от 2005г. Парите били събирани от чл. внос по 1,5 лв. месечно. А откъде ще вземат пари за предизборна кампания, понеже традиционно за БХК тя е много разточителна? Пастор Тончев продължава, че ще търсят съдействие от всеки пастор, за да наберат минимума от 5000 членове. Значи ни повече, ни по-малко признава, че ще увлича църквите в предизборната борба. Значи БХК е партия на религиозна основа, следователно е противоконституционна според член 11.
Чу се и се писа пикантна история за лидера, която тук няма да коментираме. По повод на това авторът на статията, както и много други питаха чрез интернет страницата на БХК дали скандалната информация е истина, но отговор не последва, а само остри реплики. Нека попитаме! Ако изнесената информация за г-н Момчев не е вярна, тогава защо той упорито мълчи и не отговаря на въпроси? Редно ли е хора, които не могат да дадат пример на обществото със здрави семейства да бъдат лице на българските евангелски християни. На въпросите за личния си морал г-н Момчев длъжен ли е да отговаря пред нас, от които очаква да го изберем или може и да мълчи? И накрая ако все пак този човек влезе в парламента, ще бъде ли добро свидетелство пред света, ако сведенията за него се окажат верни? Ето и още няколко въпроса:
Господа от БХК,
Не ви ли е срам да превръщате църквите в политически организации?
Няма ли да дадете сметка на редовите вярващи, които наивно са ви повярвали, колко пари сте изхарчили в политическите си напъни?
За кое царство работите – за земно или небесно?
Пък и вие така или иначе и сега си имате луксозни офиси, скъпи коли и високи заплати, стига сте стригали повече овцете от стадото, ами вместо да се занимавате и с политика, по-добре си спомнете, че сте слуги, а не господари!
...добрият пастир живота си дава за овцете! Йн.10:11
P.S. В портала bibliata.com първия председател на БХК реши че е време да се раебилитира. Според него Бог е достатъчно толерантен към живота му в прелюбодейство. Продължава да твърди, че е велика личност в българското евангелско движение и заявява: "Повече от 8 години ме делят от този момент, но независимо от човешкият срам и унижение, които преживях, зная, че съм постъпил по- правилния начин."
Стерилното ни откъм духовност време роди абсурдни, но пък за мнозина съвсем ординарни явления, като “християнски метъл”, “свещен смях”, а защо не и “християнска политика”.
Хипертрофиралото чувство за собствена ценност у някои “евангелски”лидери им подсказа, че не е достатъчно да имат власт над паството си, но е крайно време да получат влияние и в обществото. Как може да стане това? Чрез примера на безукорния им живот? Това не е възможно, понеже мнозина знаят, че той съвсем не е безукорен. Вероятно по-лесно е чрез излизане на политическата сцена, тъй като тя и без друго не е за непорочни.
Започна се още в началото на злокачествения ни преход с флирта с новороденото СДС. Тогава много от по-големите ни църкви под строй отиваха на митинги и шествия и имаха немалка роля за масовката на проявите. И този флирт имаше плод – първият депутат евангелист – г-н Момчев. Не се учудвайте ако не сте чували за него, но все пак ви информирам, че някога сте имали и представител в Парламента. Въобще присъствието на нашия депутат в НС трябва да е било доста безлично, след като никой не го потърси за втори мандат. Но пък знайно е, че политиката увлича и свикнеш ли веднъж с депутатския стол, не ти се става оттам. През 1997 по инициатива на пастор Белев от Ямбол и с благословия свише (нямам предвид по- више от земята), се създаде т.нар. Българска християнска коалиция. Изборът на име е странен понеже нито е българска, нито християнска, нито пък коалиция.
На извънредните парламентарни избори през 1997 по улиците на големите ни градове се появиха плакати на БХК с усмихнатия лик на Благовест Белев и мото: “Морал в политиката”. Естествено на тези избори Коалицията въпреки агресивните опити за агитация в много евангелски църкви не влезе в парламента, но пък скоро след това лицето на морала се разведе заради неморална връзка.
Следваха и местни избори, на които в предизборното си обръщение БХК гордо твърдеше, че се явява на тях като шеста политическа сила и като такава тя трябваше да отчете разгрома си, защото тогава успя да спечели всичко на всичко 1 (един) общински съветник. Затова пък превърна богослуженията в много църкви в партийни събрания и похарчи пари от щедри дарения от иначе оплакващите се от липса на пари евангелски общества.Пари, дошли от чистосърдечните пожертвувания на вярващите, вярващи, че дават парите си за напредъка на Божието дело.
Но имаше и още.БХК се яви и на избори-2003.В Столицата лицето на кампанията беше кандидат-кметът, бившият китарист на “Щурците” Петър Гюзелев. Може би мотото трябваше да бъде:”Кълна се в дявола и в бога”…Зная, че Гюзелев е покаян християнин, но с употребяването му за лице на кампанията какъв ефект се търсеше? Софийската листа за общински съветници се състоеше предимно от “свои” хора – предимно такива, които са заели вече някое топло местенце в някой “християнски” офис, от прослойката, която спокойно можем да наречем “християнска бюрокрация”.
Този път се чу, че някъде в Бургас пастор станал общински съветник от БХК.Браво! Станаха и още трима, но това е с цената на неистово амвонно изнудване. Понякога дори се проповядваше, че е грях да не се гласува за БХК, защото така не се изпълнява Божията воля. Кому е нужно това? Може би като се има предвид колко средства е погълнала досега БХК, това трябва да са най-скъпите общински съветниц в БГисторията. Избрани благодарение на ниската избирателна активност на неевангелистите и благодарение на превръщането на бургаските църкви в партийни организации на БХК .
Ето че пак идват избори. Този път изискването е да се внесе депозит от 20 000 лв. Ако БХК постигне резултат като на предишните избори, депозитът няма да бъде върнат от държавата. Според изявления на кандидат-депутата Живко Тончев в “Евангелски вестник” бр. 11 от 2005г. Парите били събирани от чл. внос по 1,5 лв. месечно. А откъде ще вземат пари за предизборна кампания, понеже традиционно за БХК тя е много разточителна? Пастор Тончев продължава, че ще търсят съдействие от всеки пастор, за да наберат минимума от 5000 членове. Значи ни повече, ни по-малко признава, че ще увлича църквите в предизборната борба. Значи БХК е партия на религиозна основа, следователно е противоконституционна според член 11.
Чу се и се писа пикантна история за лидера, която тук няма да коментираме. По повод на това авторът на статията, както и много други питаха чрез интернет страницата на БХК дали скандалната информация е истина, но отговор не последва, а само остри реплики. Нека попитаме! Ако изнесената информация за г-н Момчев не е вярна, тогава защо той упорито мълчи и не отговаря на въпроси? Редно ли е хора, които не могат да дадат пример на обществото със здрави семейства да бъдат лице на българските евангелски християни. На въпросите за личния си морал г-н Момчев длъжен ли е да отговаря пред нас, от които очаква да го изберем или може и да мълчи? И накрая ако все пак този човек влезе в парламента, ще бъде ли добро свидетелство пред света, ако сведенията за него се окажат верни? Ето и още няколко въпроса:
Господа от БХК,
Не ви ли е срам да превръщате църквите в политически организации?
Няма ли да дадете сметка на редовите вярващи, които наивно са ви повярвали, колко пари сте изхарчили в политическите си напъни?
За кое царство работите – за земно или небесно?
Пък и вие така или иначе и сега си имате луксозни офиси, скъпи коли и високи заплати, стига сте стригали повече овцете от стадото, ами вместо да се занимавате и с политика, по-добре си спомнете, че сте слуги, а не господари!
...добрият пастир живота си дава за овцете! Йн.10:11
P.S. В портала bibliata.com първия председател на БХК реши че е време да се раебилитира. Според него Бог е достатъчно толерантен към живота му в прелюбодейство. Продължава да твърди, че е велика личност в българското евангелско движение и заявява: "Повече от 8 години ме делят от този момент, но независимо от човешкият срам и унижение, които преживях, зная, че съм постъпил по- правилния начин."
