В предната тема написах това:
Цитат
А къде е записан той? Или не е записан? ---new71
Има ли закон, който е записан във всички човеци, свидетелстващ за това, което е право и това, което е криво и който дава възможност на хората да живеят в съгласие и единство и единодушно да одобряват това, което е добро и да осъждат това, което е зло?
Според Божието Слово такъв закон има и за него апостол Павел споменава пак в същото послание към Римляните:
Цитат
Римл. 2:14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
Римл. 2:15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
Значи тук Павел изрично говори за нещо различно от Моисеевия закон в който бяха обучавани евреите. Той говори за закон написан на сърцата на всички народи (думата езичници означава - не еврейски народи).
Точно този закон за който говори Павел, който очевидно не е човешки закон (измислен и постановен от човеци), но е закон записан лично от Бога в сърцата на хората от всички народи - е фундамента от който произлиза всяка власт между човеците.
И този закон е естествена (натурална) част от естеството на човека, затова той бива наречен "естествен (натурален) закон" или още "общ закон" защото съвестта на всички човеци свидетелства открито за него.
И така властта по своето естество произлиза от естествения закон, който не е човешки закон, но Божий закон заложен в естеството на човека, за който също свидетелства неговата съвест
Така разбирайки тия неща, за нас става много ясно какво означават думите "всяка власт е от Бога" а именно, че основата на всяка легитимна власт е в естествения закон, записана на сърцата на всички народи от самия Бог. Затова Бог е източника на всяка легитимна власт.
Ще каже някой, да ама текста не казва "всяка легитимна власт" а казва "всяка власт" и това е вярно, затова е нужно да се върнем към нашия текст от Римляни 13 и да видим какво точно се казва в него:
Цитат
Римл. 13:1 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.
Подчертания текст е точно един от най-объркващите, защото според него излиза, че не съществува никаква власт, която да не е от Бога, сиреч всички власти които съществуват са непременно от Бога. Да видим обаче какво точно се казва в оригинала:
ου γαρ εστιν εξουσία ει μη από θεού
ου – пълно отрицание на следващия израз, не, няма
γαρ – защото, понеже
εστιν – има
εξουσία – власт
ει μη – ако не, освен от
από – от
θεού – Бога
От това се вижда, че оригиналния текст буквално казва:
"Защото власт няма, ако не е от Бога."
С други думи този текст не само не легитимира всяка съществуваща власт, а точно обратното, той прави напълно не легитимна всяка власт, която не е от Бога, сиреч която не е поставена върху фундамента на естествения закон.
Точно това е което са разбрали от писмото на Павел нашите римски братя от първи век, затова те смело са се възпротивили на законовите своеволия на своя император и с радост са положили живота си за пътя на правдата,
kойто е влязъл в противоречие с не легитимните закони на кесаря.
Първо, трябва да се забележи, че Посланието към Римляните 13-а глава е писано към... римляните. Т.е към един от езическите народи. Естествения закон е Божия фундамент за управление и власт сред езическите народи.
1 Царе 8-ма глава касае народа на Израел, който беше отделен изсред останалите народи със специална цел. Като отделен народ Бог им даде допълнителен закон установен чрез завет. Завет означава договор, а един от основните принципи на естествения закон е "изпълни всичко, което си се съгласил да изпълниш". С други думи преди Израел да имаше завет с Бога, той си беше под естествения закон като фундамент. И вече върху този фундамент може да се надгражда чрез завет. Точно затова и Бог не прави абсолютно нищо без да прави завет преди това.
И така според завета на Синай, Израел се беше ангажирал пред Бога да има по-различен вид управление от останалите народи. А именно - теокрация.
При теокрацията - Бог е цар и управлява народа чрез пророци и съдии, които са изпълнени с Неговия Дух. Това не означава, че структурата на реална власт е по-различна от тази за която говори апостол Павел в 1 Кор. 11:3,
защото виждаме че народа се управляваше чрез старейшини, които бяха главите на бащините родове. Т.е властта остава в мъжа и бащата.
И тъй като старейшините са суверени т.е никой старейшина не може да владее над друг старейшина Бог изпращаше сред тях съдии и пророци, които бяха директен проводник на Неговия съд, правда и справедливост.
Разликата е че съдбите вече се извършват не само на базата на естествения закон, а също така и на базата на заветния закон.
Като вместо представителна власт излъчвана от директния носител на реална власт на земята - мъжа, имаме говорител на самия източник на всяка власт - Бога. Поради тази причина и думата пророк означава "говорител".
Както например днес имаме говорител на президента, който ако направи изявление това всъщност са думите не на говорителя а на самия президент, така пророка е говорител на самия Бог.
В този смисъл пророка, който също изпълнява функция и на съдия (защото Бог не само говори, но и съди) е възможно най-директната връзка със самата власт в Небесата. Това е същината на теокрацията
За да съществува обаче теократичен цар е необходимо за има заветен закон или заветен договор. Затова и когато Христос се яви, Той бидейки пророк стана посредник между Бога и човеците на един Нов завет, Нов договор.
Народите които не са под заветни отношения с Бога нямат право да поставят царе, а са длъжни да се управляват от естествения закон и представителната власт.
Затова и единствените народи, които са просперирали на земята са тези, които са имали естествения закон като фундамент на своята държава.
Според естествения закон - властта е предадена от Бога на всеки мъж и от там на всяко семейство. Между Бог и човека има само един посредник с власт и това не са международните институции, международното "право" или дори конституцията на даден народ.
Единствения посредник между Бога и човеците е Христос.
Поради тази причина, когато един народ се събере за да вземе решение в съгласие помежду си, това е върховната власт на земята касаещи битието и самоопределението на този народ.
Ето защо един референдум не може да бъде незаконен или противоконституционен, защото той по дефиниция има по-голяма власт от всеки закон и всяка конституция.
Това е и причината представителната власт толкова да мрази референдумите и да прави всичко възможно да ги прави трудни, невъзможни и дори немислими.
И ако все пак се случат тя се опитва да ги омаловажи и да елиминира решенията взети чрез референдум.
Цитат
А къде е записан той? Или не е записан? ---new71
Има ли закон, който е записан във всички човеци, свидетелстващ за това, което е право и това, което е криво и който дава възможност на хората да живеят в съгласие и единство и единодушно да одобряват това, което е добро и да осъждат това, което е зло?
Според Божието Слово такъв закон има и за него апостол Павел споменава пак в същото послание към Римляните:
Цитат
Римл. 2:14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
Римл. 2:15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
Значи тук Павел изрично говори за нещо различно от Моисеевия закон в който бяха обучавани евреите. Той говори за закон написан на сърцата на всички народи (думата езичници означава - не еврейски народи).
Точно този закон за който говори Павел, който очевидно не е човешки закон (измислен и постановен от човеци), но е закон записан лично от Бога в сърцата на хората от всички народи - е фундамента от който произлиза всяка власт между човеците.
И този закон е естествена (натурална) част от естеството на човека, затова той бива наречен "естествен (натурален) закон" или още "общ закон" защото съвестта на всички човеци свидетелства открито за него.
И така властта по своето естество произлиза от естествения закон, който не е човешки закон, но Божий закон заложен в естеството на човека, за който също свидетелства неговата съвест
Така разбирайки тия неща, за нас става много ясно какво означават думите "всяка власт е от Бога" а именно, че основата на всяка легитимна власт е в естествения закон, записана на сърцата на всички народи от самия Бог. Затова Бог е източника на всяка легитимна власт.
Ще каже някой, да ама текста не казва "всяка легитимна власт" а казва "всяка власт" и това е вярно, затова е нужно да се върнем към нашия текст от Римляни 13 и да видим какво точно се казва в него:
Цитат
Римл. 13:1 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.
Подчертания текст е точно един от най-объркващите, защото според него излиза, че не съществува никаква власт, която да не е от Бога, сиреч всички власти които съществуват са непременно от Бога. Да видим обаче какво точно се казва в оригинала:
ου γαρ εστιν εξουσία ει μη από θεού
ου – пълно отрицание на следващия израз, не, няма
γαρ – защото, понеже
εστιν – има
εξουσία – власт
ει μη – ако не, освен от
από – от
θεού – Бога
От това се вижда, че оригиналния текст буквално казва:
"Защото власт няма, ако не е от Бога."
С други думи този текст не само не легитимира всяка съществуваща власт, а точно обратното, той прави напълно не легитимна всяка власт, която не е от Бога, сиреч която не е поставена върху фундамента на естествения закон.
Точно това е което са разбрали от писмото на Павел нашите римски братя от първи век, затова те смело са се възпротивили на законовите своеволия на своя император и с радост са положили живота си за пътя на правдата,
kойто е влязъл в противоречие с не легитимните закони на кесаря.
Първо, трябва да се забележи, че Посланието към Римляните 13-а глава е писано към... римляните. Т.е към един от езическите народи. Естествения закон е Божия фундамент за управление и власт сред езическите народи.
1 Царе 8-ма глава касае народа на Израел, който беше отделен изсред останалите народи със специална цел. Като отделен народ Бог им даде допълнителен закон установен чрез завет. Завет означава договор, а един от основните принципи на естествения закон е "изпълни всичко, което си се съгласил да изпълниш". С други думи преди Израел да имаше завет с Бога, той си беше под естествения закон като фундамент. И вече върху този фундамент може да се надгражда чрез завет. Точно затова и Бог не прави абсолютно нищо без да прави завет преди това.
И така според завета на Синай, Израел се беше ангажирал пред Бога да има по-различен вид управление от останалите народи. А именно - теокрация.
При теокрацията - Бог е цар и управлява народа чрез пророци и съдии, които са изпълнени с Неговия Дух. Това не означава, че структурата на реална власт е по-различна от тази за която говори апостол Павел в 1 Кор. 11:3,
защото виждаме че народа се управляваше чрез старейшини, които бяха главите на бащините родове. Т.е властта остава в мъжа и бащата.
И тъй като старейшините са суверени т.е никой старейшина не може да владее над друг старейшина Бог изпращаше сред тях съдии и пророци, които бяха директен проводник на Неговия съд, правда и справедливост.
Разликата е че съдбите вече се извършват не само на базата на естествения закон, а също така и на базата на заветния закон.
Като вместо представителна власт излъчвана от директния носител на реална власт на земята - мъжа, имаме говорител на самия източник на всяка власт - Бога. Поради тази причина и думата пророк означава "говорител".
Както например днес имаме говорител на президента, който ако направи изявление това всъщност са думите не на говорителя а на самия президент, така пророка е говорител на самия Бог.
В този смисъл пророка, който също изпълнява функция и на съдия (защото Бог не само говори, но и съди) е възможно най-директната връзка със самата власт в Небесата. Това е същината на теокрацията
За да съществува обаче теократичен цар е необходимо за има заветен закон или заветен договор. Затова и когато Христос се яви, Той бидейки пророк стана посредник между Бога и човеците на един Нов завет, Нов договор.
Народите които не са под заветни отношения с Бога нямат право да поставят царе, а са длъжни да се управляват от естествения закон и представителната власт.
Затова и единствените народи, които са просперирали на земята са тези, които са имали естествения закон като фундамент на своята държава.
Според естествения закон - властта е предадена от Бога на всеки мъж и от там на всяко семейство. Между Бог и човека има само един посредник с власт и това не са международните институции, международното "право" или дори конституцията на даден народ.
Единствения посредник между Бога и човеците е Христос.
Поради тази причина, когато един народ се събере за да вземе решение в съгласие помежду си, това е върховната власт на земята касаещи битието и самоопределението на този народ.
Ето защо един референдум не може да бъде незаконен или противоконституционен, защото той по дефиниция има по-голяма власт от всеки закон и всяка конституция.
Това е и причината представителната власт толкова да мрази референдумите и да прави всичко възможно да ги прави трудни, невъзможни и дори немислими.
И ако все пак се случат тя се опитва да ги омаловажи и да елиминира решенията взети чрез референдум.
