Достоверността на Библията
Александър Шик
Андреас Гюнтер
До ХVІІ в. малцина са се е интересували от произхода на Библията. Тя просто е съществувала. Въпроси се появяват в началото на Просвещението. В рамките на “историко-критическата екзегеза” се въвеждат критическите тезиси, според които Библията се анализира от материалистично гледище. Тя се представя като книга, която няма нищо общо нито с реалността, нито с историята. Споменатите в нея личности, местности и събития се обявяват за неисторически (непотвърдени от фактите на историята). И до днес преподаватели по богословие в светските университети признават само този подход към Библията.
Самата Библия свидетелства за себе си, че е боговдъхновена книга, т.е. написаното в нея е откровение от Бога, получено от отделни личности. Християните са убедени в това.
Днес съществуват две гледни точки за произхода на Библията. Едната я представя като човешко творение – литературно произведение, създадено в продължение на векове под влияние на други антични религиозни съчинения. В него Бог е символ на доброто и съществува само в религиозното въображение.
Другата изхожда от факта, че Бог е реална Личност, неограничена от времето и пространството. Бог е Творецът на света и има за него конкретен план. Той осъществява този план в хода на човешката история до днес, като го разкрива в Словото Си на хората, които Го търсят. Божието Слово – Библията, е непогрешимо и истинно, а това не може да се гарантира за човешките изследвания, към които се отнася и богословието.
В Библията са събрани книги, написани в продължение на 1600 години. Авторите им са представители на най-различни социални и културни слоеве от обществото. Обединява ги фактът, че всички те описват събития, свързани с Личност, Която нарича Себе Си Бог и Творец на вселената. Тази “червена нишка” се откроява във всички библейски книги, като ги прави едно “удивително цяло”. Очевидни са общата цел и общият план за осъществяването й на цялата книга, което се обяснява с действието на един-единствен интелект, а именно интелекта на самия божествен Автор.
Важен е начинът по който Библията се предава от поколение на поколение. Доколко е точно Свещеното Писание, с което разполагаме днес? Дали в текстовете не са се появили грешки през периода, когато печатът все още не е бил изобретен (до ХV в.), когато са се преписвали на ръка, а преди това разказите за събитията са се предавали само устно?
Според Талмуда еврейските учени са били длъжни да спазват строги правила при преписването на Свещените книги. Преписвачът не е имал право да напише нито една буква, без да я свери, т.е. по памет. В края на всяка колона буквите са се преброявали. Ако броят им не е съвпадал или е имало грешки, цялата колона се е преписвала отново. Така се е осигурявала изключителната точност на копието. Въпреки тази благоговейна щателност, преписвачите, както показват изследванията, понякога са допускали незначителни неточности, вследствие на което при ръкописите има известни разночетения, които не променят смисъла. Юдейските учени – масоретите – от ІІІ в. сл. Хр. нататък отново и отново са преписвали еврейските Свещени Писания (Стария Завет). Когато копията овехтявали и ставали негодни за ползване, ги заменяли с нови, при изработването на които също са се спазвали множеството правила, целящи копието винаги да е идентично с оригинала. Тази точност е уникално явление. Преписвачите са превърнали в наука работата по запазването на Свещеното Писание за следващите поколения.
Текстът на Новия Завет ни е предаден със същата поразителна точност. Досега не е намерен нито един оригинал, но днешният текст напълно съответства на откритите през различни периоди копия, изработени в древността. Най-древното копие е Синайският кодекс, който Константин Тишендорф открива в манастира “Св. Екатерина” край планината Синай. Той датира приблизително от 350 г. Съдържа 199 листа от Стария Завет и целия Нов Завет. Благодарение на тази и много други находки изследователите придобиват голяма увереност в достоверността на текста, който е в основата на съвременните преводи.
Кога обаче са написани тези текстове? Между колко поколения са се предавали устно? Дълго се е смятало, че писмеността съществува от около 1000 г. пр. Хр. Събитията от по-ранните периоди са се предавали в устна форма. Мойсей като че ли не би могъл да бъде авторът на Петокнижието, защото е живял около 1500 г. пр. Хр. Досега съществува мнението,че петте книги на Мойсей са написани много по-късно – по време на Вавилонския плен и след него, т.е. след 600 г. пр. Хр. По тази причина съдържанието им трябвало да се възприема алегорично, тъй като не било историческа реалност.
Намерените глинени плочи свидетелстват, че още през 3500 г. в Близкия изток са съществували високоразвити цивилизации. Около 2000 г. пр. Хр. шумерите са имали писменост. Археолозите са открили не само документи за сключени договори, но и лични писма – от жени до техните мъже, заминали по търговски дела. Те съдържат сведения за всекидневния живот на семействата – проблеми и притеснения във връзка с възпитанието на децата и т. н. Намерени са дори писмени упражнения от обучение в училище.
При разкопки до гр. Алепо (Сирия) е открита библиотека от древното царство Ебла (2500 г. пр. Хр.), която наброява 16 000 глинени плочи с текст. Явно още тогава писмеността е била разпространена доста широко.
Някои археолози, като П. Дж. Виземан например, предполагат, че още Авраам, живял около 2000 г. пр. Хр., е можел да пише и е записал събитията от живота си върху глинените плочи, които е предал на своите потомци.
Мойсей, възпитан в двореца на египетския фараон, със сигурност е имал достъп до всички исторически документи, в това число и до плочите на своя праотец Авраам, а може би и до документите от Ной и дори от Адам, както предполага П. Дж. Виземан. Благодарение на блестящото си всестранно образование той е могъл да систематизира и да редактира тези писмена в първата си книга. Що се отнася до останалите четири, авторът им със сигурност е Мойсей, защото изходът от Египет и странстването из пустиня се описват от негова гледна точка.
Кумранските свитъци на свой ред доказват достоверността на Библията. Глинените стомни, намерени през 1947-1948 г. в пещерите на Кумран до Мъртво море, съдържат удивително добре запазени свитъци и фрагменти от свитъци. Те са били скрити там през І в. сл. Хр. Съдържат целия Стар Завет, чийто текст почти изцяло съвпада с масоретския. Има някои различия в изписването на думите, но съдържанието на книгите е идентично. Намерени са и фрагменти от новозаветните текстове, например Евангелието от Марк. Някои изследователи смятат, че този текст датира от 40-50 г. сл. Хр. Ако са прави, то е написано десет години след събитията, свързани със служението на Христос и Неговата смърт.
Нито един исторически документ от древния свят не е толкова достоверен според критериите на историческата наука. Евангелията са написани по горещите следи на събитията. Очевидците все още са живи.
Трябва да се каже, че повечето други произведения от античната литература нямат нито едно копие, датирано по-рано от VІІІ в. Никой обаче не твърди, че Юлий Цезар е описал съвсем различно това, което ние днес четем в “Записки за Галската война”. Откъде идва тогава това отношение към Библията? Може би някой не иска тя да бъде истинска?
Археологическите открития в Израел също потвърждават достоверността на библейските истории. Допреди няколко години не са били известни писмени документи, потвърждаващи управлението на Пилат Понтийски. За него споменават само Библията и Йосиф Флавий. При разкопките в Кесария през 1959 г. наред с други реликвии от периода на Римската империя е намерен камък с надписа: “Pontius Pilatus Praefectus Iudaea” – “Понтий Пилат, наместник в Юдея”.
Отричало се е и съществуването на описаната в Евангелието от Йоан (5 гл.) къпалня Витесда, “която има пет преддверия”. Свързаните с нея събития са били причислявани към библейските легенди. Но през 1931 г. френските археолози при разкопки в Йерусалим откриват правоъгълна къпалня с дължина около 100 м и широчина близо 60 м. От четирите страни на къпалнята има по една покрита галерия, а по средата напречно е разположена още една.
Най-новите археологически данни красноречиво свидетелстват за достоверността на Библията. Библейската критика довежда до това, Библията да се възприема като митологична книга. Причината за подобна заблуда е, че тезисите на тази критика от периода на Просвещението са се изработвали в кабинетите на западноевропейските учени – далече от Изтока и от Израел, където са се случили библейските събития. Освен това тогава не са били известни по-късните археологически открития.
Мнозина богослови под влияние на историко-критическия метод тълкуват по своему или изобщо пренебрегват находки, свидетелстващи за историческата достоверност на Библията. По принцип съществува широк спектър на мнения по този въпрос – от “всички истории в Библията са измислени много по-късно” до “всяка буква в нея е боговдъхновена”. Човек, който не познава Бога, естествено е склонен да се съгласи с първото. За съжаление това е и мнението на някои богослови. Но хората, които са убедени в достоверността на Библията, притежават значителни доказателства – археологически и други находки, научни доводи. А критиката на Библията остава необоснована.
През средновековието един монах е преписвал Библията за около 2,5 години.
През 1388 г. абатството Йоханесберг се сдобива с ръкопис на Библията за 70 златни флорина. През онези времена за един златен флорин се е продавал цял бик.
През 1455 г. е отпечатана първата Библия, наречена Гутенбергска. Текстът е напечатан на пергамент и е струвал 50 гулдена. През 1989 г. директор на японската книготърговска мрежа е платил за Гутенбергската Библия около 5,8 млн. долара. Днес са известни 47 екземпляра от това издание.
Най-малката печатна Библия има размер на кибритена кутийка. Излиза в Англия и се състои от 878 страници. Освен текста съдържа много илюстрации. Тази двадесетграмова Библия може да се чете само през лупа.
Издяланата от дърво Библия има 8048 страници и тежи 547 кг. За подготвянето й на дърводелеца от Лос Анджелис са били нужни две години.
Библията на диапозитив има размер 3х4 см. Записани са 1245 страници с мащаб 1:48 400. Всеки от 25-те видими на диапозитива редове съдържа 50 страници от Библията. За четенето й е нужен микроскоп.
Най-скъпата Библия е продадена на търг в Лондон през 1988 г. за 8,25 млн. долара. Принадлежала е на Хенри ІІІ. Тя се смята за най-красивото и най-голямото издание от средновековието.
Ръкописи. Преводи
Всички оригинални ръкописи на Писанието за съжаление са изгубени. Папирусът и пергаментът - материалите, на които са били написани – не са дълговечни. Преводачите на Библията през средновековието са използвали ръкописите от ХІ в.
Най-добрите и най-известните ръкописи са следните:
Синайският кодекс от ІV в. Намерен е в манастира “Св. Екатерина” до планината Синай от Константин Тишендорф. Съдържа целия Нов Завет и се пази в Британския музей в Лондон.
Ватиканският кодекс от ІV в. Съхранява се във Ватиканската библиотека. На 142 от 559-те му страници е записан пълният текст на Новия Завет.
Александрийският кодекс от V в. Намира се в Британския музей в Лондон. Съдържа почти целия Стар и Нов Завет.
Ефремският кодекс от V в. Състои се от 64 страници от Стария и 145 – от Новия Завет. Пази се в Националната библиотека на Париж.
При произведенията на водещите класици от античната история, философия и литература са намерени много по-малко преписи, отколкото при библейските книги. Както става ясно от таблицата, при библейските текстове периодът между написването на оригиналите и на известните днес техните копия е много по-малък, отколкото при класическите произведения.
Автор Датиране на оригинала Най-ранно известно копие Период между оригинала и копието Брой екземпляри
Цезар 100-44 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1000 г. 10
Ливий 59-17 г. сл. Хр. - - 20
Платон 427-347 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1200 г. 7
Тацит
(”Анали”) 100 г. сл. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1000 г. 20
Тацит (др.творби) 100 г. сл. Хр. 1000 г. сл. Хр. 900 г. 1
Плиний Млади 61-113 г. сл. Хр. 850 г. сл. Хр. 750 г. 7
Тукидид 460-400 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1300 г. 8
Херодот 480-425 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1300 г. 8
Софокъл 496-406 г. пр. Хр. 1000 г. сл. Хр. 1400 г. 100
Катул 54 г. пр. Хр. 1550 г. сл. Хр. 1600 г. 3
Еврипид 480-406 г. пр. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1500 г. 9
Демостен 383-322 г. пр. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1300 г. 200
Аристотел 384-322 г. пр. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1400 г. 5
Аристофан 450-385 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1200 г. 10
Александър Шик
Андреас Гюнтер
До ХVІІ в. малцина са се е интересували от произхода на Библията. Тя просто е съществувала. Въпроси се появяват в началото на Просвещението. В рамките на “историко-критическата екзегеза” се въвеждат критическите тезиси, според които Библията се анализира от материалистично гледище. Тя се представя като книга, която няма нищо общо нито с реалността, нито с историята. Споменатите в нея личности, местности и събития се обявяват за неисторически (непотвърдени от фактите на историята). И до днес преподаватели по богословие в светските университети признават само този подход към Библията.
Самата Библия свидетелства за себе си, че е боговдъхновена книга, т.е. написаното в нея е откровение от Бога, получено от отделни личности. Християните са убедени в това.
Днес съществуват две гледни точки за произхода на Библията. Едната я представя като човешко творение – литературно произведение, създадено в продължение на векове под влияние на други антични религиозни съчинения. В него Бог е символ на доброто и съществува само в религиозното въображение.
Другата изхожда от факта, че Бог е реална Личност, неограничена от времето и пространството. Бог е Творецът на света и има за него конкретен план. Той осъществява този план в хода на човешката история до днес, като го разкрива в Словото Си на хората, които Го търсят. Божието Слово – Библията, е непогрешимо и истинно, а това не може да се гарантира за човешките изследвания, към които се отнася и богословието.
В Библията са събрани книги, написани в продължение на 1600 години. Авторите им са представители на най-различни социални и културни слоеве от обществото. Обединява ги фактът, че всички те описват събития, свързани с Личност, Която нарича Себе Си Бог и Творец на вселената. Тази “червена нишка” се откроява във всички библейски книги, като ги прави едно “удивително цяло”. Очевидни са общата цел и общият план за осъществяването й на цялата книга, което се обяснява с действието на един-единствен интелект, а именно интелекта на самия божествен Автор.
Важен е начинът по който Библията се предава от поколение на поколение. Доколко е точно Свещеното Писание, с което разполагаме днес? Дали в текстовете не са се появили грешки през периода, когато печатът все още не е бил изобретен (до ХV в.), когато са се преписвали на ръка, а преди това разказите за събитията са се предавали само устно?
Според Талмуда еврейските учени са били длъжни да спазват строги правила при преписването на Свещените книги. Преписвачът не е имал право да напише нито една буква, без да я свери, т.е. по памет. В края на всяка колона буквите са се преброявали. Ако броят им не е съвпадал или е имало грешки, цялата колона се е преписвала отново. Така се е осигурявала изключителната точност на копието. Въпреки тази благоговейна щателност, преписвачите, както показват изследванията, понякога са допускали незначителни неточности, вследствие на което при ръкописите има известни разночетения, които не променят смисъла. Юдейските учени – масоретите – от ІІІ в. сл. Хр. нататък отново и отново са преписвали еврейските Свещени Писания (Стария Завет). Когато копията овехтявали и ставали негодни за ползване, ги заменяли с нови, при изработването на които също са се спазвали множеството правила, целящи копието винаги да е идентично с оригинала. Тази точност е уникално явление. Преписвачите са превърнали в наука работата по запазването на Свещеното Писание за следващите поколения.
Текстът на Новия Завет ни е предаден със същата поразителна точност. Досега не е намерен нито един оригинал, но днешният текст напълно съответства на откритите през различни периоди копия, изработени в древността. Най-древното копие е Синайският кодекс, който Константин Тишендорф открива в манастира “Св. Екатерина” край планината Синай. Той датира приблизително от 350 г. Съдържа 199 листа от Стария Завет и целия Нов Завет. Благодарение на тази и много други находки изследователите придобиват голяма увереност в достоверността на текста, който е в основата на съвременните преводи.
Кога обаче са написани тези текстове? Между колко поколения са се предавали устно? Дълго се е смятало, че писмеността съществува от около 1000 г. пр. Хр. Събитията от по-ранните периоди са се предавали в устна форма. Мойсей като че ли не би могъл да бъде авторът на Петокнижието, защото е живял около 1500 г. пр. Хр. Досега съществува мнението,че петте книги на Мойсей са написани много по-късно – по време на Вавилонския плен и след него, т.е. след 600 г. пр. Хр. По тази причина съдържанието им трябвало да се възприема алегорично, тъй като не било историческа реалност.
Намерените глинени плочи свидетелстват, че още през 3500 г. в Близкия изток са съществували високоразвити цивилизации. Около 2000 г. пр. Хр. шумерите са имали писменост. Археолозите са открили не само документи за сключени договори, но и лични писма – от жени до техните мъже, заминали по търговски дела. Те съдържат сведения за всекидневния живот на семействата – проблеми и притеснения във връзка с възпитанието на децата и т. н. Намерени са дори писмени упражнения от обучение в училище.
При разкопки до гр. Алепо (Сирия) е открита библиотека от древното царство Ебла (2500 г. пр. Хр.), която наброява 16 000 глинени плочи с текст. Явно още тогава писмеността е била разпространена доста широко.
Някои археолози, като П. Дж. Виземан например, предполагат, че още Авраам, живял около 2000 г. пр. Хр., е можел да пише и е записал събитията от живота си върху глинените плочи, които е предал на своите потомци.
Мойсей, възпитан в двореца на египетския фараон, със сигурност е имал достъп до всички исторически документи, в това число и до плочите на своя праотец Авраам, а може би и до документите от Ной и дори от Адам, както предполага П. Дж. Виземан. Благодарение на блестящото си всестранно образование той е могъл да систематизира и да редактира тези писмена в първата си книга. Що се отнася до останалите четири, авторът им със сигурност е Мойсей, защото изходът от Египет и странстването из пустиня се описват от негова гледна точка.
Кумранските свитъци на свой ред доказват достоверността на Библията. Глинените стомни, намерени през 1947-1948 г. в пещерите на Кумран до Мъртво море, съдържат удивително добре запазени свитъци и фрагменти от свитъци. Те са били скрити там през І в. сл. Хр. Съдържат целия Стар Завет, чийто текст почти изцяло съвпада с масоретския. Има някои различия в изписването на думите, но съдържанието на книгите е идентично. Намерени са и фрагменти от новозаветните текстове, например Евангелието от Марк. Някои изследователи смятат, че този текст датира от 40-50 г. сл. Хр. Ако са прави, то е написано десет години след събитията, свързани със служението на Христос и Неговата смърт.
Нито един исторически документ от древния свят не е толкова достоверен според критериите на историческата наука. Евангелията са написани по горещите следи на събитията. Очевидците все още са живи.
Трябва да се каже, че повечето други произведения от античната литература нямат нито едно копие, датирано по-рано от VІІІ в. Никой обаче не твърди, че Юлий Цезар е описал съвсем различно това, което ние днес четем в “Записки за Галската война”. Откъде идва тогава това отношение към Библията? Може би някой не иска тя да бъде истинска?
Археологическите открития в Израел също потвърждават достоверността на библейските истории. Допреди няколко години не са били известни писмени документи, потвърждаващи управлението на Пилат Понтийски. За него споменават само Библията и Йосиф Флавий. При разкопките в Кесария през 1959 г. наред с други реликвии от периода на Римската империя е намерен камък с надписа: “Pontius Pilatus Praefectus Iudaea” – “Понтий Пилат, наместник в Юдея”.
Отричало се е и съществуването на описаната в Евангелието от Йоан (5 гл.) къпалня Витесда, “която има пет преддверия”. Свързаните с нея събития са били причислявани към библейските легенди. Но през 1931 г. френските археолози при разкопки в Йерусалим откриват правоъгълна къпалня с дължина около 100 м и широчина близо 60 м. От четирите страни на къпалнята има по една покрита галерия, а по средата напречно е разположена още една.
Най-новите археологически данни красноречиво свидетелстват за достоверността на Библията. Библейската критика довежда до това, Библията да се възприема като митологична книга. Причината за подобна заблуда е, че тезисите на тази критика от периода на Просвещението са се изработвали в кабинетите на западноевропейските учени – далече от Изтока и от Израел, където са се случили библейските събития. Освен това тогава не са били известни по-късните археологически открития.
Мнозина богослови под влияние на историко-критическия метод тълкуват по своему или изобщо пренебрегват находки, свидетелстващи за историческата достоверност на Библията. По принцип съществува широк спектър на мнения по този въпрос – от “всички истории в Библията са измислени много по-късно” до “всяка буква в нея е боговдъхновена”. Човек, който не познава Бога, естествено е склонен да се съгласи с първото. За съжаление това е и мнението на някои богослови. Но хората, които са убедени в достоверността на Библията, притежават значителни доказателства – археологически и други находки, научни доводи. А критиката на Библията остава необоснована.
През средновековието един монах е преписвал Библията за около 2,5 години.
През 1388 г. абатството Йоханесберг се сдобива с ръкопис на Библията за 70 златни флорина. През онези времена за един златен флорин се е продавал цял бик.
През 1455 г. е отпечатана първата Библия, наречена Гутенбергска. Текстът е напечатан на пергамент и е струвал 50 гулдена. През 1989 г. директор на японската книготърговска мрежа е платил за Гутенбергската Библия около 5,8 млн. долара. Днес са известни 47 екземпляра от това издание.
Най-малката печатна Библия има размер на кибритена кутийка. Излиза в Англия и се състои от 878 страници. Освен текста съдържа много илюстрации. Тази двадесетграмова Библия може да се чете само през лупа.
Издяланата от дърво Библия има 8048 страници и тежи 547 кг. За подготвянето й на дърводелеца от Лос Анджелис са били нужни две години.
Библията на диапозитив има размер 3х4 см. Записани са 1245 страници с мащаб 1:48 400. Всеки от 25-те видими на диапозитива редове съдържа 50 страници от Библията. За четенето й е нужен микроскоп.
Най-скъпата Библия е продадена на търг в Лондон през 1988 г. за 8,25 млн. долара. Принадлежала е на Хенри ІІІ. Тя се смята за най-красивото и най-голямото издание от средновековието.
Ръкописи. Преводи
Всички оригинални ръкописи на Писанието за съжаление са изгубени. Папирусът и пергаментът - материалите, на които са били написани – не са дълговечни. Преводачите на Библията през средновековието са използвали ръкописите от ХІ в.
Най-добрите и най-известните ръкописи са следните:
Синайският кодекс от ІV в. Намерен е в манастира “Св. Екатерина” до планината Синай от Константин Тишендорф. Съдържа целия Нов Завет и се пази в Британския музей в Лондон.
Ватиканският кодекс от ІV в. Съхранява се във Ватиканската библиотека. На 142 от 559-те му страници е записан пълният текст на Новия Завет.
Александрийският кодекс от V в. Намира се в Британския музей в Лондон. Съдържа почти целия Стар и Нов Завет.
Ефремският кодекс от V в. Състои се от 64 страници от Стария и 145 – от Новия Завет. Пази се в Националната библиотека на Париж.
При произведенията на водещите класици от античната история, философия и литература са намерени много по-малко преписи, отколкото при библейските книги. Както става ясно от таблицата, при библейските текстове периодът между написването на оригиналите и на известните днес техните копия е много по-малък, отколкото при класическите произведения.
Автор Датиране на оригинала Най-ранно известно копие Период между оригинала и копието Брой екземпляри
Цезар 100-44 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1000 г. 10
Ливий 59-17 г. сл. Хр. - - 20
Платон 427-347 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1200 г. 7
Тацит
(”Анали”) 100 г. сл. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1000 г. 20
Тацит (др.творби) 100 г. сл. Хр. 1000 г. сл. Хр. 900 г. 1
Плиний Млади 61-113 г. сл. Хр. 850 г. сл. Хр. 750 г. 7
Тукидид 460-400 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1300 г. 8
Херодот 480-425 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1300 г. 8
Софокъл 496-406 г. пр. Хр. 1000 г. сл. Хр. 1400 г. 100
Катул 54 г. пр. Хр. 1550 г. сл. Хр. 1600 г. 3
Еврипид 480-406 г. пр. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1500 г. 9
Демостен 383-322 г. пр. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1300 г. 200
Аристотел 384-322 г. пр. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1400 г. 5
Аристофан 450-385 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1200 г. 10
